Дезертьорът

За мисията на Мърсър в Афганистан Броуди знаеше само онова, което беше общоизвестно от медийните репортажи — иначе казано, почти нищо. Делта Форс бяха в компетенцията на Общото командване на специалните операции (ОКСО), което контролираше елитните специални отряди в армията, флота и ВВС. А пълният списък на отрядите под контрола на ОКСО и на техните задължения си оставаше секретен. Командването беше създадено през 1980, но беше станало активно едва след 11/9, когато Пентагонът се стремеше да заеме по-агресивна антитерористична поза и да утвърди контрол върху тайни операции, които открай време бяха в компетенцията на ЦРУ. Самото съществуване на специалните отряди на ОКСО беше признато в края на деветдесетте. Затова капитан Мърсър беше енигма още преди да изчезне в нощта в суровия планински масив в една от най-опасните и забравени от Бога части на света.

Мисията на екипа на Мърсър, каквато и да беше била, явно беше била прекалено важна, за да бъдат пратени патрули да издирват изчезналия им другар. Вместо това веднага след докладването за изчезването били изпратени патрули от бригадата, работеща в района. В издирването се включили също хеликоптери и дронове.

Аванпостът на Мърсър се намирал близо до границата с Пакистан, където талибаните намирали убежище, преди да се върнат в Афганистан, за да воюват срещу американските и афганските части. Трудният терен бил осеян със СВУ — самоделни взривни устройства.

По време на издирването на капитан Мърсър двама войници изгубили живота си при два отделни случая — единият бил убит от засада, а другият от поставено край пътя СВУ. Медиите не бяха направили връзка между инцидентите, но Броуди и други военни бяха наясно, че тези войници — редовни пехотинци — никога не биха патрулирали из племенните територии до пакистанската граница, освен ако не са издирвали Мърсър. Така по ръцете на дезертьора вече имаше кръв.

На най-високо ниво в Пентагона било решено на консервативните родители на Мърсър от Сан Диего да бъде съобщено, че синът им се е самоотлъчил, което беше по-добре, отколкото да им се каже, че е дезертьор, кандидат за дълга ваканция в затвора „Левънуърт“ или дори за смъртно наказание.

Броуди си помисли, че днес войната е толкова обвързана с общественото мнение, колкото и със самото водене на бойни действия. Американските войници не се предават. Тях ги пленяват. И те не отстъпват. А само се дислоцират на по-задни позиции. И не дезертират. А се самоотлъчват.

Като криминален следовател Броуди беше много добре запознат с нюансите на двете понятия. Разликата между дезертьорство и самоотлъчка беше преди всичко в намерението, продължителността и дълга. Законът, както е постановен в член 85 (дезертьорство) и 86 (самоотлъчка) от Общия кодекс на военното правосъдие, гласеше, че ако войник възнамерява да напусне армията завинаги и ако причината да напусне поста си е да не изпълни важен дълг, той трябва да бъде съден за дезертьорство. И обратно, ако войникът не е възнамерявал да се маха завинаги и/или не е напуснал поста си, за да не изпълни важен дълг, простъпката му следва да се разглежда като самоотлъчка.

Броуди си спомни един класически пример за войник от автопарка на Форт Сам Хюстън в Тексас, който един ден решава, че му е писнало да поправя повредени бронетранспортьори и че иска да е в Арканзас и да чука приятелката си. Първо армията ще приеме, че той не е възнамерявал да се махне завинаги и че може би един ден ще се вразуми и ще се върне във Форт Сам. Освен това, колкото и съществена да е смяната на маслото на бронетранспортьор, тя не се смята за важен дълг.

Воденето на бой е важен дълг. Обезвреждането на СВУ е важен дълг. Ескортирането на конвой през враждебна територия, пълна с типове с гранатомети, е важен дълг. В общи линии всяка работа, която е опасна и с която всеки нормален човек би предпочел да не се захваща, за да не бъде убит, се смята за важен дълг. Така че когато войникът от автопарка на Форт Сам Хюстън най-сетне се вразуми и се върне в базата, или бъде арестуван от военната полиция, той ще бъде наказан за самоотлъчка, а не за дезертьорство.

За самоотлъчка той може да бъде понижен, лишен от заплата и да прекара няколко дни в ареста, но все пак ще бъде оставен в армията.

За дезертьорството най-тежкото наказание според закона все още беше смърт.

Броуди обаче знаеше, че налагането на смъртно наказание е малко вероятно, освен ако след дезертирането не си направил нещо особено гадно, като например да помагаш на врага да убива бившите ти бойни другари или да го улесняваш по други подобни начини. Последната екзекуция за дезертьорство беше извършена през Втората световна война, когато през 1945 редник Еди Словик се изправил пред наказателния отряд. Днес най-вероятното наказание за дезертьорство беше позорно уволнение от армията след разжалване и отнемане на дължимите възнаграждения, както и затвор за не повече от пет години.