Дяволската колония

- Търси ме колегата от университета, който ни помага да разчетем надписа върху съда.

- Отговорете - каза Пейнтър. Надяваше се, че има добри новини.

Ханк се отдалечи, вдигна телефона и запуши с длан другото си ухо. Докато професорът разговаряше, Пейнтър гледаше как надеждата на лицето му се сменя с ужас, после с объркване. Накрая той прекъсна връзката и се върна при тях.

-       Професоре? - подкани го Пейнтър.

- Колегата ми е разчел част от надписа. Открил е думи и фрази, говорещи за смърт и унищожение. Нищо повече.

- Значи нещо като предупредителен знак - каза Пейнтър.

Ковалски се намръщи.

- Защо просто не са лепнали череп и кости? Така щяха да спестят куп неприятности на всички.

- Мисля, че може и да са го направили - рече Ханк. - Първите тоутсиий унстоу пуутсийв са държали еликсира си в съдове, предназначени за органите на мъртвите. Египетски канопи, пригодени за тяхната цел. Но след като се заселили тук, избрали друго - тотем на моите предшественици, костите на отдавна измрели животни. Може би са го направили, за да предупредят всички да не пипат веществото, та да не се случи същото и с човешката раса. Един вид символично предупреждение за възможно измиране.

Пейнтър долови известно колебание в очите на професора, сякаш искаше да каже още нещо. Забеляза как поглежда към Рафаел. Французинът обаче беше оцелял достатъчно дълго в организация, която не толерираше липсата на внимание към подробностите, така че веднага попита:

- Какво не ни казвате, професоре?

Пейнтър кимна на Ханк. Вече нямаше време за тайни

- или поне за повечето тайни.

- Кажете му.

Ханк изглеждаше ужасен.

- Приятелят ми успял да разчете и откъса, който ви изпрати колегата ви. Надписа по полето на златната карта.

Рафаел се обърна към Пейнтър.

- Защо чак сега научавам за това? Обяснихте, че знакът върху картата сочи Йелоустоун, но не и това. Защо?

- Защото досега тази информация нямаше значение.

- И може би все още няма - добави Ханк. - Колегата ми е успял да преведе само една фраза: „Накъдето гледат вълкът и орелът“.

- Какво означава това? - попита Рафаел.

Ханк сви рамене.

Отново задънена улица.

Пейнтър пак заоглежда долината. Грей им беше изпратил тази следа. Според Кат в момента той търсеше друга, свързана с някаква бизонска кожа. Надяваше се с нея да изкарат повече късмет.

„Но ако се съди по късмета, който изкарахме досега...“

1 юни, 07:06

Хохенвалд, Тенеси

„Това може и да свърши работа...“

Грей вдигна лопатата си - единственото оръжие, което имаха подръка.

- Смяташ да ги претрепеш от бой ли? - попита Монк и се намръщи, докато се надигаше. Погледна разширяващото се петно кръв по комбинезона си и добави: - Съсипаха ми дрехата тия мръсници.

- Можеш ли да вървиш? - попита Грей.

- Да куцукам, да. Но не и да тичам. Куршумът е излязъл, впрочем

- В такъв случай оставаш тук.

- И без това нямах планове да ходя никъде.

Сейчан наблюдаваше групата, която приближаваше от паркинга.

- Осем са, може би десет. Скриха се зад постройката от другата страна на поляната.

- Сигурно мислят, че сме въоръжени - каза Грей. - Иначе досега да са ни довършили.

- Какъв е планът?

- Да продължат да си мислят, че сме въоръжени - поне докато наистина не се доберем до оръжията си. Багерът е само на няколко метра. Ще ни осигури известна защита, ако успеем да стигнем до него. На излизане от гроба обаче ще сме уязвими.

Подаде на Монк лопатата си, обърна се и взе другата.

- Трябват ни малко звукови ефекти. Нападателите ни са нащрек и действат предпазливо. Да ги стреснем още малко. Блъскай лопатите една в друга... силно и бързо.

Монк схвана.

- За да си помислят, че стреляме по тях.

- Ще свърши работа само за секунди. Дано да са достатъчни, за да се доберем до багера.

- Ясно.

- В такъв случай, по мой сигнал.

Грей приклекна до Сейчан. Очите й блестяха в сенките на гроба. Сърцето й биеше в гърлото, докато се взираше през ръба, готова за действие.

- Давай, Монк!

Подпрял едната лопата в стената на гроба, Монк заудря с другата с всички сили. Кънтежът беше толкова силен и неочакван, че наистина приличаше на стрелба. Грей се измъкна навън, скочи и се хвърли към багера.

Сейчан не изоставаше.

Спряха до временното прикритие под стрелата на багера и Грей я погледна. Лицето й беше зачервено, устните - леко разтворени. Тя отвърна на погледа му и вдигна вежда.

„Получи се...“

Без да си казват нищо, двамата се хвърлиха от двете страни на багера към кабината. Непознатите откриха огън, но напосоки и куршумите се забиха в пръстта на метри от тях. Явно още бяха объркани, тъй като Монк продължаваше да удря лопатите.

Грей се вмъкна в кабината. Беше оставил двигателя включен, когато слезе да доразкопае гроба. Седна в седалката, освободи ръчната спирачка и вдигна стабилизаторите.

Сейчан остави управлението на него и грабна двете карабини. Посочи и Грей я разбра. Не можеха да се опитат да избягат с тежката тромава машина. А и не можеха да изоставят Монк.