Дяволската колония

- Какво има? - попита Ханк.

Кай посочи почти двуметровата колона пред себе си.

- Вижте горе, как стърчат двете заострени издатини... точно като уши!... а тази издутина под тях не ви ли прилича на муцуна!

- Права е - каза Ханк и пристъпи напред. - Вълкът и орелът са често срещани индиански тотеми. А тези естествени стълбове са като каменни тотемни стълбове.

Чичо Кроу докосна камъка и промълви изумено:

- Изсечени са.

Ханк прокара пръст по стълба.

- Но с времето отложенията са покрили повърхността и са размазали изображението.

- Трябва да намерим орела - заяви Рафаел.

През следващите десет минути двата екипа претърсваха каменната гора. Никой от стълбовете обаче не приличаше на птица.

- Губим си времето - каза Рафаел. - Може би трябва да търсим в посоката, в която гледа вълкът.

Междувременно Кай беше направила бърза обиколка на геотермалните конуси и се върна при стълба с вълка. Застана с гръб към него и се загледа към долината. Пред вълка се откриваше широка гледка над долината към една далечна скала.

Тя я посочи.

- Някой проверявал ли е...

-       Вижте! - извика изумено Джордан.

Кай се обърна, всички останали също. Джордан стоеше пред съвсем обикновена колона, която по нищо не приличаше на орел. Той обаче се наведе, вдигна отцепено парче скала и го сложи на мястото, откъдето се беше отчупило. Поставено така, то наистина приличаше на криле.

Джордан посочи.

- А ето тази извита надолу издатина може да е клюн.

- И за да покаже, опря брадичка в гърдите си.

- Да, това трябва да е вторият тотемен стълб! - възкликна Ханк.

Джордан се усмихна на Кай, сякаш й казваше: „И двамата намерихме по един“.

Кай му направи знак да застане пред орела, след това закрачи в посоката, в която гледаше вълкът. Джордан последва погледа на орела. Крачка по крачка двамата вървяха напред, като бавно се приближаваха един към друг.

Всички ги последваха.

След четирийсет метра Кай протегна ръка и хвана ръката на Джордан. Двамата стояха пред друг гейзерит. Високо около метър и двайсет и също толкова широко, образуванието изглеждаше съвсем обикновено, приличаше на някаква дебела гъба.

- Не разбирам - промълви Рафаел.

Геологът приближи и разгледа гъбата от всички страни.

- Прилича ьа всички останали. - Постави длан върху камъка и остана така няколко секунди. - Само че не вибрира. Дори при затихналите гейзерити може да се усети треперене.

- Какво означава това? - попита Кай.

- Че е фалшив - отсече Чин.

05:38

Слънцето озари деня, но не и настроението им.

- Защо просто не го гръмнем? - попита Ковалски.

- Може да се стигне и до това, но нека да дадем на Ханк и Чин поне минута да приключат огледа си.

Все пак Пейнтър трябваше да обмисли предложението на Ковалски. Разполагаха с около четирийсет минути, преди долината да експлодира.

- Случайно да ти се намира пластичен експлозив? - попита той.

Беше казал на Ковалски да осигури още за полета, ако им се наложи да си пробият път в някой тунел. Партньорът му обаче беше дошъл без чанта или раница.

- Намира ми се малко - призна Ковалски, отстъпи назад, разтвори дългия си шлифер и показа колана си, целия окичен с кубчета С-4.

- На това малко ли му викаш?

- Ами да. Повече ли трябваше да взема?

- Смятаме, че е предназначено да действа като тапа или може би е символ на пъпна връв - заяви Ханк след минута. - Така или иначе, трябват ни четирима силни мъже, които да обхванат ръба, който според мен е оставен нарочно, и да го повдигнат право нагоре.

Ковалски пръв излезе напред, следван от майор Райън, Берн и Чин.

Приклекнали, четиримата се наредиха около камъка и сплетоха ръце.

- Скалата е пореста - каза Чин. - Да се надяваме, че ще успеем.

Забутаха заедно нагоре. Ако можеше да се съди по напрегнатите им лица, преценката на геолога беше съмнителна. В следващия момент обаче от земята се чу метално стържене, каменната тапа се размърда и след като беше освободена, четиримата лесно я вдигнаха и я оставиха встрани.

Пейнтър пристъпи напред заедно с Ханк и Рафаел.

- Това злато ли е? - попита Джордан зад тях.

Дори да не беше, със сигурност бяха намерили мястото.

Пейнтър огледа долната част на каменната тапа. Приличащият на злато метал покриваше долната една педя на гъбата и ръба на дупката.

- Благородният метал е за да не позволява на тапата да се срасне със земята - каза Чин.

Ханк огледа дупката и каза:

- Прилича ми на отвор на кива. Вход към подземния свят.

Ковалски погледна кръвНишки дупката и изръмжа:

- Това ме подсеща колко чудничко се развиха нещата миналия път.

05:45

Ханк се спусна след Пейнтър. Дълбочината се оказа само метър и двайсет, но започващият тунел се спускаше стръмно надолу, към сърцето на геотермалния басейн и странните му конуси. Въздухът беше горещ и сух, наситен с миризмата на сяра.

Пейнтър поведе с фенер в ръка. След Ханк вървяха Чин и Ковалски. Следваше ги Рафаел, подпомаган от двама от хората на Берн и Ашанда, която по принуда трябваше да помъкне и Кай. Всички други останаха горе, Кауч също.