Дяволската колония

- В Соломоновия храм вместо орли е имало гигантски херувими, крилати ангели.

- Приличат на орела от Държавния печат - каза Пейнтър. - Възможно ли е някой да е показал на Джеферсън рисунка на това място?

Ханк мълчаливо поклати глава. Не беше в състояние да говори повече.

Рафе изпитваше същите емоции - как би могло да бъде другояче? - но трябваше да изпълни дълга си.

- Заснемете всичко това - нареди той на един от хората си и посочи стените с бастуна. - Това не бива да бъде изгубено.

- Но къде е нанотехнологичното вещество? - попита Пейнтър.

- Тази загадка оставям на вас, мосю Кроу.

Веществото така или иначе щеше да се взриви, така че Рафе не виждаше смисъл да продължава да го търси. Истинското съкровище бе тук - събраната мъдрост на древните. Прокара длан по стената, погледът му се плъзна от пода до тавана: опитваше се да запази всичко в уникалната си памет, да запише образа в органичния си твърд диск. Обикаляше бавно помещението, изгубен в реките древни текстове. В тях се пазеше тяхната история, древните им науки, изгубеното им изкуство - всичко записано върху злато.

Трябваше да го има.

То можеше да осигури на фамилията влизане в Истинската кръвна линия.

Отстрани се чу вик, но Рафе не се обърна.

Беше геологът на Сигма.

- Директоре, отзад има врата. И труп.

05:55

Оглушен от непрекъснатата стрелба, майор Ашли Райън не чу малката група, заобикаляща позицията му. Приковани към земята, той и хората му правеха всичко възможно да защитят укреплението си - караха противника да залегне и да отстъпи, отбиваха опитите за внезапни атаки.

Командосите на Берн контролираха долината и входа на тунела. Райън не можеше да стигне дори до раниците с муниции.

Внезапният лай насочи вниманието му назад и наляво.

Предупреждението спаси живота му - живота на всички.

Райън погледна назад и забеляза тримата командоси, които се измъкнаха приведени от тъмната линия на дърветата и се втурнаха към фланга им.

Кучето скочи върху един камък и залая предизвикателно.

Райън се претьрколи и измъкна карабината си от цепнатината. Използва момента на изненада, осигурен от кучето, за да повали първия нападател с два куршума в лицето. Противникът падна. Другите двама стреляха. Кучето изквича и предният му крак се пръсна. Кауч падна от камъка на тревата и заквича.

„Шибан...“

Надигна се от прикритието си, превключи на автоматич- на и натисна спусъка. Двамата войници последваха примера му и двамата командоси се строполиха на земята. Защитата им не беше пробита, но се бяха разминали на косъм.

И имаха проблем.

- Свършиха ми патроните - каза Бойдсън и махна празния пълнител.

Маршал провери оръжието си и поклати глава.

- Имам само още пет.

Райън знаеше, че и той не е в по-добро положение.

Берн изкрещя нещо на немски. Гласът му звучеше кръвожадно. Със сигурност знаеше, че противникът му е заклещен и останал без муниции и възможности за избор. Райън се върна на мястото си и надникна.

Противниците - все още петнайсет на брой - се готвеха за последната атака. Берн лично щеше да я води и стоеше прав на петдесет метра от тях, защитен от бронята си и сигурен в огневото си превъзходство.

Посочи към позицията на Райън.

Майорът се прицели.

21:56

Токио, Япония

Рику Танака седеше пред компютъра дълбоко в лабиринта на организацията, носеща евфемистичното име Разузнавателна агенция за обществена сигурност, японската шпионска служба. Не знаеше дори на кой етаж се намира - „вероятно под земята, ако се съди по дразнещото бръмчене на климатичната инсталация“, - нито дори в коя сграда.

А и не му пукаше.

Ръката му лежеше в ръката на Джанис Купър.

След спасяването им от ледените дълбини на резервоара Супер-Камиоканде рядко се случваше да прекъсва физическия си контакт с нея. Той му помагаше да запази равновесие в света, докато психиката му се възстанови, досущ като котва, задържаща кораб в неспокойни води.

Чакаха последните данни от различните лаборатории да минат през усъвършенстваната му програма. С приближаването на момента на критичната маса неизвестните променливи отпадаха, което му позволяваше да изчисли по-точно времето на експлозията.

Най-сетне изчисленията завършиха.

Отговорът светна на екрана.

Пръстите на Рику стиснаха здраво ръката на Джанис.

Тя му отвърна. Нуждаеше се от подкрепа не по-малко от него.

- Обречени сме.

05:56

Пейнтър приклекна до тялото на пода.

Мъжът лежеше по гръб върху бизонска кожа, със скръстени на гърдите ръце.

Индианското облекло на мумифицираните останки беше по-светло от това на телата отвън. Искряща огърлица от бели орлови пера украсяваше оголената му тънка шия. В дългата сива плитка още имаше изсушени цветя, поставени от някого с голяма любов и внимание. Мършавите му рамене бяха наметнати с покрито с мъниста наметало, служещо вместо погребален саван.

Този човек не се беше самоубил. Някой го беше положил тук в Светая светих, което бе знак за огромна почит.

Пейнтър можеше да се досети защо.

Под съсухрените бели ръце имаше два предмета.

Под едната - бяло дървено бастунче със сребърна топка с хералдическата френска лилия.