Дяволската колония

Инстинктивно се сниши. В същия миг проехтя изстрел и куршумът изсвистя над главата му. Подпрян на една ръка, Райън погледна към Берн. Ариецът беше насочил пистолета си към него.

Оръжието изтрещя отново.

Един от хората на Райън отлетя назад и падна по гръб.

На мястото на окото му зееше дупка.

Райън се хвърли към камънаците, където беше изпратил момчето. Инстинктът му заповядваше да защити цивилния. Отговаряше обаче и за още двама души.

- Прикрийте се! Веднага!

Трябваше да намерят защитена позиция. Камънаците щяха да свършат работа, докато не измисли нещо по-добро. В земята около него се забиваха куршуми. Джордан вече се беше скрил между камъните.

Двамата му войници - Маршал и Бойдсън - тичаха приведени до него.

Стигнаха камъните едновременно и се метнаха между тях.

Райън свали карабината си и намери цепнатина между два камъка. Преброи осем души, спуснали се от първия хеликоптер. Вторият се сниши като смъртоносно колибри и разтовари още толкова.

Двайсет срещу трима.

Силите вече не бяха равностойни.

05:51

Рафаел си погледна часовника.

„Хората на Берн вече би трябвало да овладяват повърхността“.

Заслуша се за стрелба, но се намираха твърде дълбоко под земята, а и големият златен фонтан, покрай който минаха на път към храма, ромонеше и водата се плискаше, докато преливаше през ръба на купата. Към всичко това се добавяше и бълбукането на мехурите в басейна.

Забърза със затаен дъх напред, следван от Ашанда и момичето. Двамата му телохранители вървяха няколко крачки напред - щит между него и останалите.

Геологът на Сигма погледна назад към бълбукащата златна купа и каза:

- Използват геотермалните течения, които минават оттук. Явно цялото това място се намира на края на естествения парен двигател, който задвижва хидравликата на басейна.

Продължиха напред, запленени от гигантския храм. Отблизо той изглеждаше още по-висок, поддържан от златните колони, украсени със скулптурни изображения на класове пшеница и кочани царевица, увити в лози.

„Възможно ли е това наистина да е модел на Соломоновия храм?“

Една част от него беше очарована от мисълта, но много по-голяма част усещаше опасността, надвиснала над всички тях.

Докато се изкачваха по стъпалата към притвора пред древната сграда, професорът обясняваше:

- Соломоновият храм, наричан често Първия храм в Йерусалим, бил първата религиозна постройка, издигната върху хълма Сион. Равините твърдят, че просъществувал четири века до унищожаването му през трети век преди нашата ера. Съществувал е по времето, когато асирийците разпръснали десетте племена на Израил.

Махна с ръка към сградата пред тях.

- Това е било тяхното място за молитви. Но същевременно е било и цитадела на познанието и науката. В много предания се твърди, че цар Соломон е владеел магически, неземни сили. Но онова, което за един човек е магия, за друг е наука.

Водеше ги напред, а с думите си ги връщаше назад във времето.

- Може би тези тоутсиий унстоу пуутсийв някога са били магове на служба при Соломон, съчетавали мистичните практики на юдеите и науката на египтяните, докато не били пръснати от асирийските нашественици. След като пристигнали в Новия свят, те направили всичко по силите си да запазят спомена за великия храм на религията и науката, като са заимствали строителната техника на древния народ пуебло, за да изградят негово копие.

Стигна до притвора и забърза към отворените врати.

- Първата зала би трябвало да е Хекал, или Святото място.

Влязоха в първото помещение. Беше пусто, покрай стените му се издигаха борови дънери, богато украсени с животински тотеми - мечка, лос, вълк, овца, орел.

-       В Соломоновия храм залата е била украсена с изображения на херувими, цветя и палми. Тукашните строители обаче явно са включили новия си дом в проекта си.

- Но тя е празна - каза Пейнтър и си погледна часовника.

- Виждам. - Канош посочи едно стълбище, водещо нагоре към вход, закрит със завеса от златни верижки. - Ако търсим най-свещените предмети на храма, те трябва да са там. Помещението се нарича Кодеш Хакодашим, Светая светих на Соломоновия храм. Именно там се е намирал Ковчегът на завета.

Пейнтър поведе, притискан от недостига на време, и всички забързаха след него. За да не изостане, Рафе махна на единия от телохранителите си да го подкрепя.

Отпред заахкаха и той закуцука по-бързо, като почукваше енергично по камъка с бастуна, разгневен на недъга си. Ашанда, следвана от младата си сянка, задържа златната завеса дръпната. Рафе пусна ръката на телохранителя и влезе сам.

Помещението го изпълни с трепетно благоговение. Златото покриваше всяка повърхност, от пода до тавана. Масивни плочи, издигащи се на три етажа, изграждаха стените - приличаха на гигантски версии на малките златни плочки. И също като тях бяха целите покрити с безброй изписани редове.

Ханк беше паднал на колене между високите четири и половина метра статуи на белоглави орли, изправени един срещу друг с разперени криле. Едното крило докосваше стената, а второто - върха на крилото на другия орел в средата на помещението.