Дяволската колония

- Сър, обажда се капитан Кат Брайънт. - Напрегнатият й глас го накара да се изправи на нокти. Нещо не беше наред. - Имате ли връзка с Пейнтър Кроу?

Райън погледна към дупката. Плътната скала не позволяваше използването на радиостанция. Някой трябваше да слезе долу.

- Мога да стигна до него, но ще отнеме няколко минути.

- Не разполагаме с няколко минути. Трябва да му съобщите незабавно. Кажете му, че физиците промениха сроковете според по-точните данни. Експлозията ще бъде в шест и четири, а не в шест и петнайсет. Разбрахте ли ме?

Райън си погледна часовника.

- Та това е след четири минути! - Свали радиостанцията и се обърна към Джордан. Трябваше му човек, на когото Пейнтър да се довери без колебание. - Момче, колко бързо можеш да тичаш?

06:00

Пейнтър насочи лъча на фенера към съкровищницата зад Светая светих. Върху стотици каменни постаменти бяха поставени златни черепи с всякакви размери и форми – саблезъби котки, мастодонти, пещерни мечки, дори огромен череп на алозавър или някакъв друг праисторически гущер. Сред тях имаше и десетки канопи, някои с древноегипетски мотиви, вероятно донесени от древната родина. Имаше обаче и други, оформени като местни животни - вълци, но също и птици с всевъзможни клюнове, пуми и рисове, мечки гризли, дори навита гърмяща змия.

- Няма шанс да изнесем всичко това навреме - каза Чин. - Разполагаме само с петнайсет минути.

- Време е за план Б, шефе - каза Ковалски. - Имаме план Б, нали?

Пейнтър тръгна обратно към храма.

- Можем да се опитаме да изнесем колкото можем. И да намалим вероятността веществото да активира калдерата на Йелоустоун.

Ковалски го последва, като сипеше други идеи.

- А защо да не използваме горелки? Нали горещината унищожава това нещо?

- Ще отнеме много време - каза Чин. - А и не мисля, че пламъкът ще е достатъчно горещ.

- Тогава да пуснем бомба против бункери?

- Твърде дълбоко сме - отхвърли предложението Пейнтър.

- Ами ядрен взрив?

- Това е последната мярка - каза Пейнтър. - И като едното нищо можем да предизвикаме точно онова, което се опитваме да избегнем.

Ковалски вдигна ръце.

- Все трябва да има нещо, което да можем да направим.

Влязоха в Светая светих и в същия миг един задъхан младеж се втурна през златната завеса и рязко спря, втрещен от толкова злато.

- Джордан! - възкликна Кай.

Той вдигна ръка и се помъчи да си поеме дъх.

- Обаждане от Вашингтон... срокът е скъсен... веществото ще избухне в шест и четири.

Пейнтър нямаше нужда да проверява часа. Вътрешният му часовник отброяваше сам времето. „Две минути“. Погледите на всички бяха обърнати към него с надеждата за някакво решение, за внезапно хрумване.

Вариантите бяха изчерпани. С изключение на един.

Пейнтър посочи към изхода.

- Бягайте!

1 юни, 06:02

Национален парк Йелоустоун

„Две минути...“

Кай тичаше с останалите През грамадния храм. Джордан беше плътно до нея. Искаше й се просто Да рухне на колене и да се откаже. Но той я поглеждаше, мълчаливо я подканваше да не спира - и тя не спираше.

А и не можеше да спре.

Ашанда се носеше до нея като локомотив. Кай беше сигурна, че ако падне, тя изобщо няма да намали скорост, а ще я повлече след себе си. До Ашанда двамата войници буквално носеха Рафаел.

Стигнаха изхода на храма.

Чичо й и геологът водеха, вземаха по две стъпала наведнъж. Обсъждаха разгорещено нещо. Геологът посочи врящия фонтан. Чичо Кроу поклати глава.

Зад всички беше Ковалски. Огромното му тяло не беше пригодено за спринтиране. Хриптеше от горещия въздух, лицето му бе зачервено и лъщеше от пот.

- Няма да успеем да излезем - викна Кай.

Джордан нямаше намерение да се предава на отчаянието.

- Тунелът се стеснява. Ако успеем да се промушим, всичко ще е наред.

Кай не знаеше дали думите му се основават на нещо повече от надежда, но ги взе присърце. „Просто стигни до тунела“.

Вече имаше набелязана цел и се почувства по-добре, затича с нови сили.

Зад тях се чу вик и Ашанда рязко спря. Закопчаната за нея Кай не реагира така бързо, изгуби равновесие и падна. Джордан наби спирачки и се върна при тях.

Рафаел и двамата му телохранители се изтъркаляха по каменните стъпала.

Ашанда тръгна към тях. Кай нямаше друг избор освен да я последва.

Войниците се изправиха. Единият изкуцука няколко стъпки настрани. Другият се огледа панически и се втурна към тунела.

Първият войник го погледна, премисли възможностите си и го последва с болезнено накуцване и подскоци на един крак.

- Какво правите? - извика им Джордан. - Помогнете ни!

Чичо Кроу и геологът спряха, когато войниците изтичаха покрай тях.

- Вървете! - викна Ковалски. - Аз ще го взема!

Наведе се, вдигна Рафаел от земята и той изрева от болка. И двата му крака бяха извити под неестествени ъгли. Счупени. Изненаданият Ковалски едва не го изпусна. Не беше очаквал подобни поражения от едно нищо и никакво падане.

Рафаел обаче успя да се задържи, преметнал ръка през врата му, и каза:

-      Merci.

По челото му беше избила пот. Опипа ребрата си, които вероятно също бяха счупени. Погледна към Ашанда, сякаш й се извиняваше. Знаеше, че тя няма да го остави.