Дяволската колония

- Хайде - каза на Ковалски и на Ашанда.

Побягнаха отново.

Чичо Кроу и геологът бяха забавили крачка. Групата на Кай тичаше с все сили, но това малко забавяне вероятно ги беше обрекло.

„Остава по-малко от минута“.

- Бягай напред! - извика Кай на Джордан.

- Не, ще остана с теб.

Боеше се за него.

- Върви или всички ще се заклещим в тясното. Мини пръв. Ще дойда. Обещавам.

Джордан понечи да възрази, но видя решимостта в очите й.

- Само да не ме излъжеш! - извика той и затича.

Кай погледна през рамо. Натовареният с Рафаел Ковалски продължаваше да изостава. Французинът охкаше и викаше от болка, макар да личеше, че се мъчи да стиска зъби.

Ашанда също го забеляза и тръгна назад, като влачеше Кай след себе си.

„О, не!“

Ашанда взе Рафаел от Ковалски и му кимна да се спасява.

Той се поколеба, но Кай му махна със свободната си ръка да бяга. Продължиха, вече по-бързо. Ковалски вече беше пръв. Ашанда не изоставаше въпреки товара си.

Чичо Кроу чакаше при отвора на тунела и им махаше да побързат.

- Дванайсет секунди!

Ковалски успя да изстиска още мъничко скорост от тежките си крака и стигна тунела.

-      Влизай! Отдалечи се колкото се може повече!

Чичо Кроу се втурна към Кай, Ашанда и Рафаел и в желанието си да ги накара да побързат грабна французина от ръцете на чернокожата жена. Изхрущя кост. Чу се слаб вик, но само толкова.

- Седем секунди!

Чичо Кроу набута Рафаел в отвора, сякаш хвърляше боклук в шахта за отпадъци, после се обърна към Кай.

-       Бягай! - изкрещя тя. - Само ще ни пречиш! С нея трябва да минем заедно!

Чичо Кроу я разбра, хвърли се в тунела и извика през рамо:

- Пет!

Изведнъж Кай се оказа във въздуха. Ашанда я беше вдигнала и тичаше с бясна скорост към тунела.

- Четири!

Кай се извъртя странично, когато жената я натика през цепнатината. Скалата изподра бузата и гърба й.

- Три!

Кай падна на колене в тунела и си навехна рамото.

Рафаел лежеше наблизо. Протегна ръка към нея.

-      Две!

Ашанда натика едрото си тяло в цепнатината - и спря.

Рафаел впери поглед в нея и я разбра.

- Недей, ma chaton noir.

Кай не разбираше нищо.

-      Едно!

Ашанда се усмихна с обич - и светът зад нея избухна.

06:04

Пейнтър се хвърли напред и закри Кай с тялото си. Взривът прозвуча като края на света, съпътстван от избухването на свръхнова. Ослепителна светлина озари тунела, проникна през малките отвори около заклещената в цепнатината жена като лазерни лъчи.

Пейнтър си представи как нанотехнологичното вещество изригва, пробива дупка във вселената и срутва тунела. Но в същото време си спомни за първата експлозия в планините на Юта. Там ударната вълна бе убила единствено антроположката и нито един от стоящите наблизо.

Това не беше истинската опасност.

Дръпна се от Кай, след като гърмежът утихна и ослепителната светлина се смени с мрак. Примигна, за да възстанови зрението си.

Кай се надигна и седна.

- Ашанда...

Жената беше клюмнала в цепнатината, но все още дишаше.

- Помогнете й, моля ви... - простена Рафаел.

Пейнтър прескочи Кай, която все още беше вързана за Ашанда, хвана едрата африканка, внимателно я измъкна от цепнатината и я положи на пода, облегната на стената на тунела до Рафаел.

Върна се и се загледа към пещерата. Чин също се върна и насочи лъча на фенера назад.

Светлината не успя да разкъса мрака. Цялата кухина бе изпълнена с черна мъгла - прах, пушек и нещо, което изобщо не би трябвало да съществува на този свят. Наногнездото. Когато част от прахта се уталожи, Пейнтър забеляза в дъното по-дълбока сянка - огромния древен храм. Но вместо да започне да се вижда по-ясно с разсейването на мъглата, тъмната сянка избледняваше и изчезваше, сякаш беше илюзия.

Глух стон го накара да се обърне към тунела.

Клепачите на Ашанда трепнаха, главата й се люшна настрани. Жената идваше в съзнание.

- Искаше да ни защити - каза Кай.

Пейнтър подозираше, че защитата е била предназначена най-вече за Рафаел - но може и да не беше така. В крайна сметка всички бяха облагодетелствани.

- Наистина ни защити - съгласи се Пейнтър.

Гледаше как дрехата й от страната, изложена пряко на взрива, започва да губи цвят и да се разпада на прах. Тъмната кожа под нея стана на петънца, сякаш поръсена с фин тебешир - а после точиците станаха по-големи и започнаха да кървят.

Беше замърсена, може би от наноботовете на Чин или от някакъв друг разяждащ процес. И беше използвала тялото си като щит, за да не позволи частиците Да стигнат до тях.

Но този тунел нямаше да бъде безопасен още дълго.

Тясната цепнатина в края му започна да се разпада, скалата се превръщаше в пясък и се ронеше.

- Става много по-бързо, отколкото в Юта - каза Чин.

- Наногнездо с такива размери ще се разраства в геометрична прогресия.

Пейнтър посочи нагоре по тунела.

- Вземи Ковалски. Знаеш какво трябва да се направи.

- Да, сър. - Въпреки това Чин продължаваше да гледа с копнеж и ужас едновременно как процесът се разпълзява, поглъщайки материята. Накрая се обърна и забърза нагоре, като подбра и останалите.

Джордан отказа да тръгне. Промуши се под ръката на геолога и се върна надолу.

- Добре ли си? - попита Кай.

Тя вдигна ръката с веригата.