Дяволската колония

- Остава да видим дали пластичният експлозив може да прокара дебелото черво.

Пейнтър го погледна. Описанието всъщност си го биваше.

Забързаха към последния хеликоптер. Роторите се въртяха и машината се отдели от земята веднага щом се качиха.

Пилотът нямаше никакво желание да пести гориво.

Долината бързо остана далече под тях.

- Така е добре - каза Пейнтър в микрофона си.

Хеликоптерът бавно закръжи над долината. Пейнтър вдигна палец към Ковалски и той с налудничава усмивка натисна копчето на предавателя.

От тази височина експлозията дълбоко под земята прозвуча като далечен гръм.

Пейнтър впери поглед надолу. Питчъра си стоеше невредим. Единствената разлика бе, че от конуса се вдигаше малко повече пара.

- Мижава работа - каза Ковалски. - Очаквах да...

Цялата долина под тях се взриви. Напука се като изпусната чиния и се понесе нагоре, парчетата полетяха два пъти по-високо от стените на каньона и се стовариха обратно, поваляха дърветата по околните хълмове. В същото време димящата вода изригна и огромен гейзер се издигна на триста метра във въздуха.

- Ето на това му се вика пургатив! - отбеляза Ковалски.

Хеликоптерът рязко зави, за да не попадне във вихъра от камъни, вода и пара.

Чин гледаше втрещено.

- Толкова жега със сигурност е унищожила наногнездото.

Въпреки това си оставаше другият въпрос - дали огромният взрив не беше задействал точно онова, от което се страхуваха? Всички затаиха дъх, докато хеликоптерът кръжеше, издигайки се все по-нагоре. Гейзерът продължаваше да изригва, но фонтанът бавно се снишаваше. Никъде не се виждаше излязла на повърхността лава.

След още минута Чин издиша с облекчение.

- Май всичко е наред.

Хеликоптерът направи завой, за да се отдалечи от долината.

Пред Пейнтър се разкри изглед към цялата калдера на Йелоустоун. Навсякъде се издигаха горещи струи, обвити в пара.

- Боже мой, всичките гейзери изригват! - промълви изумено Чин.

Докато летяха над зашеметяващата гледка, Пейнтър се взираше като омагьосан в танца на водата и блясъка на дъгите, поразен от чудесата на този свят, от този дар за човечеството в цялата му естествена прелест.

Залепил нос за прозореца, Ковалски бе не по-малко впечатлен. Накрая изсумтя и отсече:

- Следващия път ще вземем повече експлозив.

-

1 юни, 11:02

Вашингтон, окръг Колумбия

Грей взе такси направо от летището до Националния архив. Беше успял да подремне по време на полета от Колумбия, Тенеси, след като научи, че в Йелоустоун всичко се е разминало. Чувстваше се неимоверно по-добре. Пейнтър щеше да остане още ден-два на място, за да се увери, че всичко е наред, и докато уреди следването на племенницата си в университета „Бригам Йънг“.

Отначало Грей искаше да иде с Монк в болницата, за да е сигурен, че ще се погрижат добре за раната му, но Кат се беше обадила малко преди да кацнат. Доктор Хейсман беше успял да дешифрира посланието на Мериуедър Луис и искаше да го сподели веднага. Кат предложи да изпрати някой друг, но след всичките перипетии и кръвопролития около намирането на кожата Грей искаше пръв да чуе какво е написано върху нея.

Дължеше това на Монк.

Както и на Мериуедър Луис.

Затова се сбогува с Монк на летището. Приятелят му бе в добро разположение на духа. И не случайно - частният самолет разполагаше с изумителна селекция малцово уиски. Кат щеше да замести Грей в болницата.

И вероятно така беше по-добре. Щеше да попречи на Монк да закача прекалено сестрите.

Автомобилът намали пред сградата на Националния архив и Сейчан се протегна и промърмори сънено:

- Стигнахме.

Докато плащаше, Грей забеляза, че шофьорът я зяпа в огледалото. Не можеше да го вини. Беше свалила синия си работен комбинезон и отново беше с коженото си яке, черните джинси и сивата тениска.

Слязоха и закуцукаха нагоре по стълбите. Многобройните натъртвания, драскотини и рани напомняха за себе си. Сейчан се облегна на рамото му, този път без да му се налага да настоява. Ръката му я подхвана през кръста, без да има особена нужда от това.

Хейсман ги чакаше на вратата.

- Идвайте. Подготвил съм всичко в конферентната зала. Случайно да носите и самата кожа? Страшно ми се иска да я видя с очите си, а не само на снимка по имейла.

- Сигурен съм, че може да се уреди - увери го Грей.

Влязоха в познатата зала. Промените бяха забележителни. На масата имаше само две-три книги. Явно дешифрирането на стари съобщения изискваше само два свободни часа и съвсем малко справочна литература.

- Как успяхте да се справите толкова бързо? - попита Грей, след като се настаниха.

- С кое? С последните думи на Мериуедър ли? Не беше трудно. Шифърът, който са използвали с Джеферсън, е добре известен. Сигурен съм, че от време на време са прибягвали и до по-сложни, но за по-голямата част от кореспонденцията са използвали простия вариант. А и като се има предвид, че Мериуедър е писал, докато е умирал, напълно логично е да използва най-познатия му шифър.