Дяволската колония

Хейсман продължи да чете: - „Една фамилия устоява, пуснала дълбоки корени на юг, твърде упорита, за да я изкореним като бурен. Но ако го направим, рискуваме да изтръгнем корените на младата ни нация и да я разкъсаме. Това е стара фамилия с връзки с робовладелци и невъобразими богатства. Дори тук не смея да запиша името й, за да не разберат, че знаем кои са. Но ще оставя послание за онези, които ще дойдат, ако знаете къде да гледате. Джеферсън ще остави името им в картина. Така ще я откриете: В обръщането на бика намерете петимата, които не са на място. Нека имената им бъдат подредени и разкрити с буквите G, С, R, J, Т и числата им да са 1,2, 4, 4, 1“.

- Какво означава това послание? - попита Сейчан.

- Нямам представа - отвърна кураторът. - Често се случва да се крие шифър в шифъра, особено когато става въпрос за нещо, което явно е плашещо.

Телефонът на Грей отново зазвъня. Разтревожен да не би да е майка му, той погледна екрана и с облекчение видя, че го търси Кат. Сигурно се обаждаше да съобщи как е Монк.

- Кат, Грей съм. - Още докато изричаше думите, си даде сметка, че говори точно като майка си: „Грей, майка ти е“.

Гласът на Кат прозвуча разтревожено и в същото време облекчено.

- Слава богу. Добре си.

- Още съм в архива. Какво има?

Тя заговори по-спокойно, но още не беше съвсем на себе си.

- Върнах се у дома да се преоблека, преди да тръгна за болницата. За щастие, имам предостатъчно опит в разузнаването. Забелязах, че вратата е пипана. Намерих бомба. По устройство и взривно вещество прилича на онази, която свали самолета ви вчера по заповед на Мичъл Уолдорф.

Грей отново видя как кучият син си пръска главата и чу последните му думи: „Това не е краят“.

Дъхът му се смрази в дробовете.

- Сапьорите са тук - продължи Кат. - Ще ги пратя на твоя...

- Кат! - прекъсна я той. - Майка ми е на път към апартамента ми. В момента. Има ключ.

- Тръгвай - тутакси каза Кат. - Вече излизам заедно със сапьорите. Ще вдигна тревога по пътя.

Грей затвори и се спусна към вратата. Сейчан скочи от мястото си и го последва.

Несъмнено беше схванала достатъчно от чутото в края на разговора. Изскочиха заедно и Грей се заоглежда за такси. Сейчан изтича на улицата насред задръстването, спря до един мотоциклетист и извади черния си „Зиг Зауер“. Насочи го към главата му.

- Слизай.

Младежът скочи и си плю на петите.

Сейчан задържа мотора с една ръка и се обърна към Грей.

- Ставаш ли за каране?

Беше напълно съсредоточен, поне така се чувстваше.

Яхна седалката.

Сейчан седна зад него и обви ръце около кръста му.

- Майната им на правилата - каза в ухото му.

Грей даде газ.

Минаха през града като вихър: всичко се виждаше размазано, вятърът шибаше лицата им, прескачаха бордюри, разминаваха се на косъм с пешеходци. Когато взе завоя на Шестнайсета улица, Грей видя във въздуха тънка колона пушек. Пайни Бранч Роуд се намираше в тази посока. Грей даде газ до дупка и прелетя останалото разстояние.

Спасителните екипи вече бяха тук с пуснати светлини и сирени.

Рязко натисна спирачка, поднесе странично и скочи от мотора. Една линейка беше препречила улицата, качена наполовина на тротоара.

Затича се към нея.

Монк се подаде иззад ъгъла, още с болнична пижама.

Явно беше откраднал линейката от Университетската болница в Джорджтаун и го беше изпреварил благодарение на сирената.

Грей видя отговора на лицето му. Приятелят му вдигна ръка да го спре, но не каза нищо, а само поклати глава.

Грей рухна на колене насред улицата.

-      Не...

8 юни, 07:22

Вашингтон, окръг Колумбия

-       Къде са моите момичета? - извика Монк от вратата.

-       Твоите момичета още спят - каза Кат от дивана. - И ако ги събудиш, ще стоиш с тях цяла нощ, както направих аз.

Почиваше, подложила зад себе си възглавницата за бременни. Гърбът още я болеше от раждането преди три дни. Беше подранила с две седмици, но всичко мина добре и си имаха момиченце. Сега Монк бе заобиколен от жени, но нямаше нищо против. Имаше си достатъчно тестостерон за семейството, а мъжката атмосфера в работата беше дори предостатъчна.

Пльосна се на дивана до нея и постави хартиената торбичка помежду им.

-      Гевреци и крема.

Тя сложи ръка на корема си.

- Страшно съм дебела.

- Току-що роди момиченце три и шестстотин. Нищо чудно, че поиска да излезе по-рано. Просто не е имала място, горката.

Кат издаде неопределен гърлен звук.

Монк махна торбичката и прегърна Кат. Тя отпусна глава на рамото му.

- Прекрасна си - каза той и целуна косата й. - Но май намирисваш - добави след малко.

Тя го удари с юмрук по рамото.

- Искаш ли да ти приготвя гореща вана?

- Много мило - промърмори тя в гърдите му.

Той понечи да се надигне, но тя не го пусна.

- Остани. Харесва ми така.

- Е, сигурен съм, че бързо ще ти омръзне да ме гледаш вкъщи.

Кат вдигна глава.

- Какво каза Пейнтър?

- Разбра ме, прие заявлението ми за напускане, но поиска да помисля, докато съм в отпуска.

Тя отново се отпусна и издаде неопределения звук.