Дяволската колония

Рафаел завъртя глава и едва-едва вдигна ръка да дръпне косата, криеща знака му. Третият символ беше добавен само преди няколко дни, татуиран в аленочервено около двата по-стари, за да отбележи повишаването.

Чу как Пейнтър ахна. Знаеше какво е видял. В средата на татуировката бяха звездата и луната... обгърнати от пергела и ъгъла... а около тях...

- Щитът на тамплиерите - прошепна Пейнтър. - Също таен орден.

-      Има и още, доколкото зная. - Ръката на Рафаел се отпусна тежко. - Както казах, ние сме тайната във всички тайни общества. Третият знак издига фамилията ми една стъпка по-близо до Истинската кръвна линия на най-високия пиедестал. Или поне щеше да го направи. - Отново се изсмя болезнено. - Провалът се наказва жестоко.

Пейнтър замълча за един безкраен сякаш момент, после попита:

- Но защо? Каква е целта на всичко това?

- А, дори аз не зная всичко. Някои неща ще трябва да откриете сам. Няма да ви кажа нищо повече, защото не знам повече.

Затвори очи и се извърна.

След малко Пейнтър стана и тръгна нагоре по тунела.

Останал най-сетне сам, Рафаел Сен Жермен целуна за последен път любимата си и остана така, докато не усети как устните й се разпадат... и отнасят и него.

1 юни, 06:22

Национален парк Йелоустоун

Пейнтър изскочи от мрака.

Не знаеше какво да мисли за твърденията на Рафаел - грандомански самозаблуждения, лъжи, лудост или истина. Знаеше само, че опасността долу трябва да бъде спряна.

Докато говореше с французина, бе гледал към пещерата. От нея не беше останало нищо. Нито тела, нито храм. Скалата се превръщаше в пясък, пясъкът в прах и гледката го потресе и ужаси до дън душа. На няколко крачки от него бушуваше пълна ентропия, в която редът се превръщаше в хаос, където твърдата основа нямаше никакво значение.

Наногнездото трябваше да бъде унищожено.

За краткото време, което бе прекарал под земята, басейнът Фейриленд се бе превърнал в център на трескава дейност. Хеликоптери бяха накацали в долината и товареха всички. Имаха един последен шанс да спрат растящия под земята тумор, който си пробиваше път към дълбините на вулканичната калдера. И тази надежда се основаваше на атака, докато наногнездото все още е сравнително малко и ограничено.

Пейнтър тръгна към мястото, където работеха Чин и Ковалски. Като че ли бяха готови.

Докато минаваше покрай един от хеликоптерите, забеляза Кай и Джордан, седяха до Ханк. Кай му махна, а Джордан не го забеляза - цялото му внимание беше насочено към нея. Професорът държеше в скута си увития в одеяло Кауч: бе настоял военният медик да се погрижи първо за кучето, преди да прегледа собствените му рани.

Пейнтър му кимна, отиде до Чин и Ковалски и попита:

- Готови ли сте?

- Почти. - Ковалски седеше по турски на земята. В краката му имаше макара с проводник, на който бяха нанизани кубчетата С-4. - Все едно нанизваш пуканки.

- Напомни ми да не ти идвам на гости на Коледа.

Ковалски сви рамене.

- На Коледа бива. Повечето хора се плашат най-много на Четвърти юли.

Кой знае какво се случваше тогава.

Ковалски плюс фойерверки. Очаквано страховита комбинация.

Чин стоеше до триметровия конус, носещ името Питчъра. На земята пред него бяха разгънати топографски карти и изображения, направени с дълбочинен радар.

- Този е най-подходящият - каза той. - Радарът показва, че има най-близък достъп до тапата, запушваща геотермалния отдушник долу. Махне ли се тя, горещият котел под земята ще зареве като събудил се дракон.

Идеята беше на Пейнтър, но изпълнението бе изцяло дело на Чин и Ковалски. Геологът беше споменал, че Йелоустоун е създаден от две сили - вулканичните изригвания дълбоко от земните недра и хидротермичните експлозии. Макар да се нуждаеха от висока температура, за да убият тумора под земята, вулканичното изригване не беше вариант, особено тук. Затова им оставаше да опитат с хидротермична експлозия.

Пейнтър предложи да предизвикат плитък свръхгорещ взрив, който да изпържи наногнездото, преди да е успяло да си пробие път до магмената кухина на десетина километра под земята. Въпреки че имаше известна опасност хидротермичната експлозия да активизира и кухината, така беше по-добре, отколкото да стоят със скръстени ръце и да чакат наногнездото да продължи да гризе земната кора.

„Но как може да се предизвика хидротермичен взрив?“

- Добре, да го направим. - Ковалски стана и помъкна макарата и пластичния взрив към Чин.

Геологът беше подпрял стълби на стръмната страна на миниатюрния вулканичен конус. Двамата се качиха до димящия отвор, голям колкото да пропусне кубче експлозив, и започнаха да пъхат нанизания С-4 - кубче след кубче, общо сто на брой - в гърлото на конуса,, колкото се може по-близо до скалата, запушваща хидротермал- ния отвор. Чин беше изчислил количеството експлозив, необходимо за разбиването й.

Ковалски го бе удвоил.

Като никога, Пейнтър беше съгласен с него.

„Залагай всичко... или не играй“.

- Това ще свърши работа - каза Чин от върха на Питчъра.

Двамата слязоха и Ковалски радостно потърка длани и заяви: