Дяволската колония

Тя махна пренебрежително с ръка, обърна се и отново тръгна към отсрещната стена. Препъна се и левият й крак едва не се подгъна под нея. Грей се напрегна, готов да се втурне да я подкрепи, но тя запази равновесие.

Грей се облегна в пластмасовия стол и загледа майка си. През последните два месеца тревогата я беше стопила. Копринената блуза беше провиснала на кльощавите й рамене и откриваше презрамката на сутиена й - нещо, което никога не би позволила при нормални обстоятелства. Само сивата й коса, грижливо прибрана на кок, си оставаше безупречна. Грей си я представи как оправя прическата си и си признава, че това е единствената частица от живота й, която все още остава под неин контрол.

Докато тя крачеше, за да се разсее от тревогата си, Грей се заслуша в приглушения разговор в съседното помещение. Не различаваше думите, но долавяше острия, раздразнен тон на баща си. Страхуваше се, че всеки момент може да избухне, и стоеше нащрек, готов да се втурне при нужда в кабинета. Баща му, бивш сондьор от Тексас, открай време беше склонен към избухвания и раздаване на шамари. Раздразнителният му характер се дължеше на злополука, от която гордият мъж в разцвета на силите си беше останал сакат с единия крак. А сега се палеше още по-лесно, тъй като напредващият алцхай- мер разяждаше самоконтрола му наред с паметта.

- Трябва да съм с него - повтори майка му.

Грей не възрази. Вече бе провел безброй разговори на тази тема и с двамата, докато се опитваше да ги убеди баща му да бъде преместен в специализирано заведение за хора с умствени заболявания. Опитите му обаче бяха посрещани с обвинения, гняв и подозрение. Двамата отказваха да напуснат бунгалото в Такома Парк, където живееха от десетилетия, и предпочитаха познатото пред квалифицираната болнична помощ.

Грей обаче не знаеше още колко може да продължи по този начин.

Не само заради баща му, но и за доброто на майка му.

На връщане тя отново се препъна и той я хвана за лакътя.

- Защо не седнеш? Уморяваш се, а и те вече сигурно почти са приключили.

Усещаше крехките й като на пиле кости, докато я водеше към стола. Вече беше говорил със социалната работничка. Тя бе изразила загрижеността си за здравето на майка му - както физическото, така и психическото - и беше предупредила, че често се случва болногледачът да стане жертва на стреса и да умре преди самия пациент.

Грей не знаеше какво да прави. Вече беше наел сестра, която да помага на майка му през деня, но появата й бе сметната за натрапване и бе приета с негодувание. А вече дори това не беше достатъчно. Все по-наложител- ни ставаха проблемите с лекарствата, с безопасността на старата им къща, дори с планирането и приготвянето на храната. Нощем всяко позвъняване по телефона караше сърцето му да бие бясно, тъй като очакваше най-лошото.

Беше предложил да се премести при тях, за да е на разположение през нощта, но засега това бе граница, която майка му отказваше да прекрачи - макар Грей да смяташе, че това се дължи не толкова на гордост от нейна страна, колкото на нежеланието й да използва сина си по такъв начин. И може би така бе по-добре, като се имаха предвид обтегнатите отношения между баща и син. Така че засега всичко си оставаше бавен танц насаме между съпруг и съпруга.

Вратата на кабинета се отвори и неврологът влезе в чакалнята. От строгото му изражение Грей очакваше, че оценката ще е мрачна. През следващите двайсет минути научи колко мрачна е всъщност. Баща му се плъзгаше от умерена към по-тежка фаза на алцхаймер. Вече можеха да очакват дори проблеми със способността му да се облича и да използва тоалетната. Имаше опасност да излезе и да се изгуби. Социалната работничка предложи да сложат аларми на вратите.

Докато обсъждаха всичко това, Грей гледаше баща си, който седеше в ъгъла с майка му. Изглеждаше крехка сянка на властния мъж, какъвто бе някога. Седеше намусено и се мръщеше на всяка дума на доктора. От време на време от устните му се отронваше по едно „дрън- дрън“, но толкова тихо, че го чуваше само Грей.

Забеляза също и че ръката на баща му стиска здраво ръката на майка му. Двамата се държаха един друг и се опитваха да посрещнат по най-стоически начин прогнозата на доктора, сякаш силата на волята можеше да им помогне да се противопоставят на неизбежното и да им гарантира, че никога няма да се разделят.

Накрая, след попълването на застрахователни формуляри и изписване на нови рецепти, си тръгнаха. Грей ги закара до дома им, увери се, че имат приготвена вечеря, и се прибра в собствения си апартамент с колелото. Въртеше здраво педалите и летеше по улиците, като се опитваше чрез физическото усилие да проясни главата си.

След като се прибра, взе дълъг душ - изразходва целия бойлер и накрая се изплакна с ледена вода. Избърса се, обу боксерки и отиде в кухнята. На половината път към хладилника и самотната бутилка „Хайнекен“, останала от шестте бири, които бе купил предишния ден, забеляза жената в креслото.