Дяволската колония

- Какво общо имат тези документи с Гилдията?

- Вие с Кроу ми казахте да намеря истинския източник на онези копелета. - Сейчан отвори вратата. Грей забеляза сянката на страха да прелита за миг през лицето й. - Няма да ви хареса какво открих.

Грей пристъпи към нея, привлечен колкото от безпокойството й, толкова и от любопитство.

- Какво си открила?

- Гилдията... стига назад във времето до основаването на Америка - отвърна тя, докато изчезваше в нощта.

31 май, 06:24

Префектура Гифу, Япония

Данните бяха безсмислени.

Юн Йошида седеше в кабинета си в обсерваторията Камиока и се взираше в монитора, без да обръща внимание на досадната болка в гърба си.

Източникът на данните на екрана се намираше на хиляда метра под него, в сърцето на планината Икенояма. Дълбоко под земята, защитен от космическите лъчи, които можеха да попречат на регистрирането на тези неуловими субатомни частици, се намираше детекторът Супер-Камиоканде - четирийсетметрова стоманена цистерна, пълна с 50 000 тона абсолютно чиста вода. Целта на огромното съоръжение бе изучаването на една от най- малките частици във вселената, неутриното - субатомна частица, толкова малка, че няма електрически заряд и е почти лишена от маса. Толкова малка, че може да мине през твърдата материя, без да взаимодейства с нея.

Частиците непрекъснато пронизват Земята от космоса. Шейсет милиарда неутрино минават всяка секунда през нокътя на човек. Неутриното е една от фундаменталните частици на вселената, но си остава загадка за физиката.

Под земята Супер-Камиоканде трябваше да улавя и изучава неуловимите частици. В редки случаи се случваше неутриното да се сблъска с някоя молекула - в случая с водиа молекула. Сблъсъкът разбиваше ядрото и се излъчваше конус синя светлина. За регистрирането на краткия, неизмеримо малък проблясък бе необходима абсолютна тъмнина. За да го уловят, по масивния резервоар имаше тринайсет хиляди усилващи светлината тръби, които се взираха в тъмната му вътрешност, готови да отбележат преминаването на неутрино.

Въпреки това откриването на частиците оставаше предизвикателство дори с помощта на такова огромно екранирано съоръжение. Броят уловени частици беше равномерен вече цяла година. И именно затова данните от монитора го смущаваха.

Юн се взираше в графиката, която показваше активността на неутриното през последното половин денонощие.

Пръстът му мина по екрана и проследи резкия пик, отбелязан в три сутринта. Той бележеше внезапен силен поток неутрино, преминал преди три часа. Никога не бяха регистрирали подобна аномания.

„Трябва да е лабораторна грешка. Някакъв дефект“.

През последните три часа в обсерваторията се правеше проверка на цялото оборудване и електрониката. През следващия месец екипът му трябваше да участва в съвместен експеримент в ЦЕРН в Швейцария.

„Ако се наложи да го отменим...“

Стана, разкърши схванатия си гръб и отиде до прозореца. Обичаше светлината в този ранен час. Беше идеална за снимки, а фотографията бе негово хоби. Стените на кабинета му бяха украсени със снимки на Фуджи по изгрев слънце, на отблясъците от повърхността на езеро Кавагучи, на пагодата Нара на фона на яркочервени кленове. Любимата му снимка обаче беше на водопада Шираито през зимата, с голите, покрити с лед дървета, разпръскващи утринната светлина на безброй дъги.

През прозореца се виждаше не така живописната гледка на кампуса около лабораторията, но долу имаше малък воден парк до заравнена дзен градина, виеща се около висока неравна скала. Често се чувстваше като скалата - сам, изправен насред водовъртежа на живота около него.

Вратата зад гърба му се отвори и го изтръгна от унеса му. Дългокраката му русокоса колега доктор Джанис Купър, специализант от Станфорд, влезе енергично в кабинета. Беше трийсет години по-млада от Юн и толкова кльощава, колкото Юн бе кръгъл. Около нея винаги се носеше миризма на кокосово масло и тя се движеше с пружинираща походка, сякаш всеки момент ще отлети; калифорнийското слънце като че ли я бе заредило с толкова енергия, че не я свърташе на едно място.

Нещо в самото й присъствие го накара да се почувства изтощен.

-      Доктор Йошида! - възкликна тя задъхано, сякаш бе тичала. - Току-що се чух с неутрино обсерваторията Съдбъри в Канада и с Айсюоб в Антарктида. И те са регистрирали масивни потоци неутрино по същото време като нас.

Явно искаше да каже още нещо, но Юн вдигна ръка. Трябваше му момент да помисли, да въздъхне с облекчение. Значи данните не се дължаха на дефект. Това решаваше една загадка, но след нея следваше по-тревожен въпрос - какъв е източникът на подобен колосален поток неутрино? Раждането на свръхнова в дълбините на космоса? Или мощно слънчево изригване?

Доктор Купър сякаш прочете мислите му.

- Рику помоли да слезете при него. Смята, че знае начин да открие източника на потока. Още работеше по въпроса, когато излязох.