Дяволската колония

Беше се готвил с пост и молитви от зазоряване и сега стоеше във вестибюла от полиран мрамор пред порта, за която знаеха малцина. Обкована в сребро, тя се издигаше четири и половина метра и бе широка два и половина, разделена в средата.

В ръцете си Ханк държеше единствения дар, който имаше да поднесе, ключа към най-святото място на храма.

Портата пред него се отвори и се появи самотна фигура.

Ханк коленичи и сведе глава.

Приближиха леки стъпки, спокойни и без да бързат.

Когато спряха пред него, Ханк вдигна ръце и предложи дара си. Златната плочка бе взета от ръцете му завинаги.

Беше я отмъкнал от „Олд Фейтфул Ин“. Докато вниманието на всички останали беше насочено към вестта от НАСА, че са открили съответствие на местността, изобразена върху златната ваза, той стоеше до куфара на французина. Не посмя да вземе и двете, тъй като куфарчето щеше да олекне много и щяха да забележат кражбата веднага. Затова потисна алчността си и се задоволи да отмъкне едната и да я скрие под ризата си.

Златната плочка принадлежеше на Църквата. След като бе видял копието на Соломоновия храм, Ханк изобщо не се съмняваше в това.

Стъпките се отдалечиха, все така спокойни и без да бързат.

Ханк се осмели да погледне, когато портата започна да се затваря.

От Светая светих се лееше ослепителна светлина. Ханк успя да надзърне за момент вътре. Голям олтар от бял камък. Зад него златото сияеше от лавици, които сякаш продължаваха безкрайно.

Това ли бяха оригиналните плочки на Джоузеф Смит?

Изпълни го благоговеен трепет.

После вратата се затвори и светът изведнъж стана много по-тъмно и безлично място.

Ханк стана, обърна се и си тръгна.

Отнасяйки частица от златното сияние със себе си.

17:45

Вашингтон, окръг Колумбия

Пейнтър вървеше по Националната алея. Нуждаеше се от глътка свеж въздух, но също така трябваше да проучи нещо, което го тревожеше все повече.

В глобален мащаб всичко се бе успокоило — поне от геологична гледна точка. Исландският вулкан беше затихнал, след като бе удвоил площта на остров Елирей и бе родил нов малък атол. Йелоустоун остана спокоен, ако не се броеше серията земетресения след хидротермалната експлозия. За всеки случай Роналд Чин още беше на място с екип вулканолози и следеше сеизмичната активност. От Япония доктор Рику Танака не съобщаваше за нови силни потоци неутрино.

Но въпреки че бяха избегнали апокалипсиса, супервулканът все още си беше там — и както предупреждаваше Чин, изригването му вече отдавна закъсняваше. Плашеща мисъл.

Нямаше какво да се направи по този въпрос обаче.

В крайна сметка Йелоустоун се сдоби с ново кратерно езеро, но засега нямаше никакви признаци, че отдолу къкри нещо по-опасно. Ковалски подаде искане езерото да бъде кръстено на него — Кратерно езеро Ковалски.

Неясно защо искането му беше отхвърлено.

Пейнтър се опита да проучи и френската фамилия Сен Жермен, но в рамките на двайсет и четири часа четиринайсет от най-влиятелните й представители бяха открити мъртви. Никой друг във фамилията като че ли не беше чувал за Гилдията. Изглежда, Истинската кръвна линия се беше заела да заличи връзките си с този род.

Обектът в Белгия, където бяха засекли пик в потока неутрино, се оказа унищожено със запалителна бомба извънградско имение, наето от корпорация, която се оказа фиктивна и се изпари по време на разследването. Явно си бяха направили труда да заличат всякакви улики от онова място — отпечатъци от пръсти, документи, ДНК.

Така че тази следа също водеше до задънена улица.

Оставаше само една възможност.

Пейнтър стигна целта си в източния край на Алеята — Капитолия — и тръгна нагоре по стъпалата.

Макар че след петнайсет минути сградата щеше да бъде затворена за посетители, цареше невероятна суматоха — хлапета тичаха нагоре-надолу по стълбите, туристи позираха за фотографии, протестиращи размахваха плакати и викаха. След дългия престой под Смитсъновия замък подобна жива атмосфера му се отразяваше идеално.

Това бе американският живот в цялата му прелест и с всичките му недостатъци и той не би го заменил за нищо друго. Оживлението бе по-представително за демокрацията от всички парламентарни правила и политически игри, разигравани под този неокласически купол.

Затова въпреки горещия влажен ден разходката му доставяше удоволствие.

С Лиза имаха уговорка да вечерят заедно, но засега искаше да прочисти ума си. Трябваше да види лично картината, преди да се захване за работа. Освен това нямаше представа откъде да започне. Не беше казал на никого за откритието си, дори на хората от вътрешния кръг в Сигма.