Дяволската колония

Ханк не се върза на презрителния й тон. Като индианец мормон, той явно бе свикнал да се справя с подобни подигравки.

— Да, това ми е известно, млада госпожице. — Тонът му беше професорски назидателен. — Добре съм запознат с историята на нашия народ. Затова не отхвърлям нищо от казаното като някакво бълнуване, породено от злоупотребата с пейот. Анасазите наистина са изчезнали от този район, внезапно и бързо. Домовете им никога не били заселени отново, сякаш хората се страхували да ги доближават. Нещо се е случило с това племе — нещо, започнало тук и разпространило се във всички посоки. И вероятно разполагаме с отговор, който би могъл да промени историята.

Пейнтър следеше с интерес развоя на битката. Лицето на Нанси пламна, но той подозираше, че е по-скоро от срам, отколкото от гняв. Самият Пейнтър бе достатъчно индианец да знае колко е непристойно да говориш грубо с по-възрастен, дори да е от различно племе или клан.

Въпреки това тя само сви рамене.

— Съжалявам. Не виждам как мога да ви помогна. Ако търсите повече информация за анасазите, може би ще я намерите не тук, а във Вупатки.

— Вупатки ли? — попита Пейнтър. — Къде е това?

— На трийсетина километра на север. Съседният национален парк.

— Вупатки представлява серия руини и паметници на пуебло на много голяма площ — обясни Ханк. — Основната атракция е една триетажна постройка с над сто помещения. Паркът е наречен на нея. На езика хопи вупатки означава „висока къща“.

— А ние продължаваме да я наричаме „анасази бикин“ на навахо — добави Нанси.

Ханк преведе, като гледаше Пейнтър многозначително:

— Което означава „дом на врага“. Археолозите смятат, че там е била една от последните твърдини на анасазите, преди да изчезнат от района.

Пейнтър се загледа нагоре към яркия конус. Според разказаното от дядото на Джордан предание раждането на вулкана се дължало на кражба, извършена от един клан на анасазите, която довела до последици, сходни със случилото се на север, в Скалистите планини на Юта. Дали на мястото на конуса някога бе имало голямо селище? Дали то не е било унищожено и погребано под пепел и лава? А оцелелите? Дали са били преследвани и избити? Пейнтър си спомни думата, използвана от Ханк.

Геноцид.

Може би наистина търсеха на погрешно място.

Бръкна в джоба на ризата си и извади листа, който му беше дал Джордан. Дядото на младежа бе казал, че ще ги отведе там, където трябва да отидат. Разгъна листа и показа двата символа на рейнджъра.

— Тези знаци може би са свързани с онова, което търсим. Случайно да са ви познати?

Тя го изгледа със съмнение, но когато погледна лунния сърп и петолъчката, очите й се разшириха.

— Да — каза Нанси Цо. — Познавам тези символи. И зная къде точно можете да ги намерите.

12:23

Възвишение Сан Рафаел

Каи летеше след Джордан по сухото корито Еленов рог. Той караше черно АТВ, а тя го преследваше с бяло. Носеше се приведена над кормилото и рязко се изнасяше наляво и надясно, дебнейки момент да го задмине, но засега само му дишаше прахта. Писъкът на двата двигателя отекваше от отвесните скали от двете страни на сухото корито, следващо стария състезателен маршрут.

Петте хиляди квадратни километра на възвишението бяха обществена земя и почти нямаше ограничения за използването на АТВ. През годините ентусиастите бяха прокарали стотици километри маршрути, които се пресичаха из района. Индианската кръв на Каи негодуваше срещу подобно отношение към земята.

Но в същото време тя беше млада и кръвта й кипеше.

След като изпрати имейла до Джон Хоукс, на няколко пъти провери за отговор. Половин час по-късно вече не я свърташе в тъмната стаичка. Трябваше да излезе, да си прочисти главата. Джордан пак беше на верандата и със заговорническо пламъче в очите я заведе да й покаже какво е открил под навеса зад едно от съседните пуебло. Айрис и Алвин с неохота им дадоха ключовете с изричните инструкции да карат само по равно.

И те ги изпълняваха — двайсетина минути, докато не се почувстваха достатъчно уверени за по-сериозно предизвикателство.

Джордан нададе тържествуващ вик и взе един рязък завой, като се хлъзна по пясъка. Когато излезе от завоя, машината му поднесе. Каи се ухили лудо, приведе се и даде газ. Профуча покрай него достатъчно близо, за да му покаже среден пръст.

Той се разсмя и изкрещя след нея:

— Това не е краят!

Тя се усмихна и продължи да се носи по пътеката, като подскачаше по камъните. Прелетя над малък ров, приземи се на четири колела и зъбите й изтракаха. Усмивката й обаче така и не изчезна.

Накрая коритото свърши и планинската пътека отново излезе на черния път. Каи натисна спирачки и АТВ-то заора и спря.

Секунда по-късно Джордан плъзна странично АТВ-то си и спря до нея. Майсторската маневра я накара да се запита дали не я е пуснал нарочно да го задмине.

Все пак, когато свали шлема и очилата си, на лицето му бе изписана същата радостна възбуда, каквато чувстваше тя самата. Половината му лице беше покрито с прах и приличаше на същински енот.

Вероятно и тя не изглеждаше по-добре.