Дяволската колония

Обърна на първата страница, където имаше пищно изрисувани инициали.

— А. Ф. — прочете на глас той и впери поглед в Сейчан. И двамата знаеха кой е авторът на дневника.

Аршар Фортескю.

23.

31 май, 10:12

Флагстаф, Аризона

— Би трябвало да е наблизо — каза Ханк Канош от задната седалка.

Потънал в мисли, Пейнтър гледаше през прозореца сменящите се пейзажи на високата пустиня. Обедното слънце оцветяваше всичко в нюанси на аленото и златното, нарушавани тук-там от по-тъмни петна пелин и бодливи дървета юка.

Ковалски шофираше по шосе 89. Бяха пристигнали само преди петнайсет минути с частен самолет от летището в Прайс, Юта, и сега продължаваха на североизток от Флагстаф. Целта им, кратерът Сънсет, се намираше на четирийсет минути път от града.

— Търсим Огнен път петстотин четирийсет и пет — каза Ханк. Кучето на професора се бе настанило на другия край на задната седалка и бе залепило нос за стъклото, след като видя един заек да се отдалечава с подскоци от пътя. — Това е шейсеткилометрово отклонение от главния път, което минава през парка и няколко стари пуебло. Нанси Цо ще ни чака в центъра за посетители при входа.

Нанси Цо беше от племето навахо, но също така и рейнджър от националния парк. Ханк вече беше провел няколко дискретни разговора с познати и бе открил кой познава най-добре района. По време на полета Пейнтър също беше прочел каквото може за парка. Всички го бяха направили. Кат беше изпращала купища допълнителна информация от Вашингтон, но Пейнтър предпочиташе да се запознае с положението лично. Планът бе да разпитат Нанси и да видят какво могат да научат от нея.

Въпреки всичко на Пейнтър му бе трудно да се съсредоточи. Беше научил от Кат за събитията в Исландия, бе изслушал разпространените новини за изригването. Целият архипелаг южно от Исландия димеше и се тресеше. Освен на острова се бяха задействали и два подводни вулкана, които изхвърляха лава по морското дъно и го издигаха все повече.

Към Европа се беше понесъл гигантски вулканичен облак. Летищата вече затваряха. Грей беше успял да изпревари тези събития и в момента летеше обратно за Вашингтон с награда — стар дневник, принадлежал на френския учен Аршар Фортескю.

Но дали той щеше да хвърли някаква светлина върху положението?

— Ето я отбивката — каза Ханк, наведе се през седалката и посочи.

— Виждам — кисело отвърна Ковалски. — Не съм сляп.

Ханк се облегна на мястото си. Всички бяха станали раздразнителни от недоспиване. В пълно мълчание отбиха от шосето и продължиха по двулентовия път.

Нямаше начин да сбъркат целта си. Високият триста метра конус се издигаше над островите от борове и трепетлика. Възвишението бе най-младият и най-малко ерозиралият кратер във вулканичното поле на Сан Франциско. Оттук започваха над шестстотин вулкана с различни форми и размери. Повечето бяха изстинали, но под тази част на Колорадското плато магмата продължаваше да къкри близо до повърхността.

Пейнтър се замисли за земетресенията и магмените бомби, тормозили района преди хилядолетия. Представи си пороя пламтящи въглени и облаците горяща пепел, предизвикващи пожарища и превръщащи дните в нощи. Полето от пепел покриваше площ от две хиляди квадратни километра.

С приближаването вече можеха да различат характерната особеност на вулканичното възвишение, на която то дължеше името си. През деня короната под кратера сияеше в яркочервено, изпъстрено от ивици и петна в ярки жълти, лилави и изумрудени тонове, сякаш кратерът винаги е осветен от залязващото слънце. Пейнтър обаче беше прочел достатъчно и знаеше, че в този ефект няма нищо магическо. Оцветяването се дължеше на изхвърлянето на оксидирано желязо и сярна шлака, уталожили се в горната част на конуса при последното изригване.

От задната седалка Ханк предложи едно не толкова научно обяснение.

— Чел съм легендите на хопи за това място. Планината е свещена за индианците от района. Те вярват, че тук разгневените богове унищожили някакви зли хора с огън и разтопени скали.

— Не звучи като легенда — каза Пейнтър. — А доста прилича на историята, разказана от дядото на Джордан, а и за самата история на това място. Вулканът е изригнал през хиляда шейсет и четвърта година, горе-долу по времето на изчезването на анасазите.

— Така е. Но най-интересното е, че в същата легенда се предупреждава, че унищожените още са тук, останали като духове пазители на това място. Което, разбира се, ме кара да се питам какво охраняват.

Пейнтър впери поглед в червения конус и се замисли за същото. Дядото на Джордан беше намекнал, че тук има нещо скрито, нещо, което може да хвърли светлина върху древните тоутсиий унстоу пуутсийв, митичното изгубено племе на израилтяните според Ханк.

Докато минаваха през портала на националния парк Ковалски посочи напред.

— Това ли е нашата дама?