Дяволската колония

— Пътуването до Исландия отнело на Аршар цял месец — каза доктор Хейсман. — Морето било изключително бурно.

Грей седеше до Сейчан, докато кураторът обобщаваше съдържанието на втората половина от дневника на Фортескю. Шарин беше завършила превода, докато Грей бе вдигал тревога за вероятната атака в Япония.

Коляното му нервно играеше. Трябваше да чуе цялата история, но искаше също така да бъде в централата на Сигма, за да разбере дали японските физици са добре.

Погледна към Сейчан.

„Или може би е просто прекалено параноична?“

Не му се вярваше. Доверяваше се на преценката й, особено когато ставаше въпрос за Гилдията. Затова веднага се беше обадил на Кат, която трябваше да предупреди японските власти за потенциалната заплаха. Все още чакаха отговора й.

— По време на дългото пътуване — продължи Хейсман — Аршар посветил много дни на теориите си за „бледите индианци“, митичния народ, който оставил на прадедите на ирокезите могъщото наследство. Сравнявал легенди на много племена и често попадал на истории за бели хора или белокожи индианци. Събирал слухове за по-ранни селища, които не били индиански според използваните сложни строителни техники. Но като че ли най-много бил обсебен от идеята за вероятния еврейски произход на тези хора.

— Еврейски ли? — оживи се Грей. — Защо?

— Защото описва някакъв надпис, открит върху златната индианска карта. Езикът му приличал на иврит, но бил различен.

Шарин прочете откъс от дневника:

— „Знаците по картата несъмнено са оставени от някой неизвестен книжник. Възможно ли е да са били оставени от бледите индианци? Посъветвах се с най-именитите специалисти и всички те са съгласни, че знаците приличат на древната еврейска писменост, но в същото време са единодушни, че езикът не е иврит, макар че може би е близък до него. Наистина смущаваща загадка“.

Хейсман закима още по-развълнувано.

— Наистина е загадка. Докато Шарин приключваше с превода, а вие разговаряхте с хората си за Япония, получих информация за нещо, което ме тормозеше около онази ранна скица на Държавния печат с четиринайсетте стрели.

Разрови купчината листа и извади един.

— Погледнете под самия печат. Има някакви едва забележими знаци, почти като бележки.

Грей вече ги беше забелязал, но не им бе обърнал особено внимание.

— И?

— Консултирах се със специалист по древни езици. Надписът е на стара форма на иврит, точно както споменава Аршар. Буквите под печата образуват думата манасия, едно от десетте изгубени племена на Израил.

Грей застана нащрек. Часове по-рано Пейнтър беше съобщил, че е възможно древните тоутсиий унстоу пуутсийв да са потомци на изгубено племе на израилтяните. Споменаваше също и Книгата на Мормон, където се казваше, че едно от израилтянските племена стигнало до Америка — „и по-точно, кланът на Манасия“.

— Всъщност отците основатели изглеждат малко като обсебени от изгубените племена на Израил — продължи Хейсман. — На първото събрание на комисията за изработване на Държавния печат Бенджамин Франклин искал дизайнът да бъде алегорична сцена от библейския Изход, когато израилтяните напуснали Египет. Томас Джеферсън пък предложил картината да изобразява децата на Израил в пустинята.

Грей се загледа в скицата на печата. „Нима отците основатели са знаели за изгубеното племе, достигнало до тези брегове? Може би са научили по някакъв начин, че «бледите индианци» от разказите на ирокезите са всъщност израилтяни?“

Така изглеждаше. И явно отците основатели се бяха опитвали да вкарат това познание в Държавния печат в памет на племето.

Следващите думи на Хейсман подсказваха, че предположението му е вярно.

— Видя ми се странно това, че племената на израилтяните са представени чрез различни двойки символи. В случая с Манасиевия клан, кой бил маслинена клонка и сноп стрели. — Хейсман го погледна. — Защо отците основатели са използвали символите на Манасиевото племе в Държавния печат?

Грей подозираше отговора, но имаше по-належащи въпроси.

— Всичко това е чудесно, но нека продължим с Фортескю след като е стигнал в Исландия…

Хейсман изглеждаше разочарован, но остави скицата на печата настрана.

— Добре. Както казах, пътуването на Аршар продължило около месец, но накрая бил уверен, че е открил правилния остров, точно както е отбелязан на картата. След като се озовал там обаче не успял да открие нищо. След двайсет и два дни търсене започнал да се отчайва. И тогава щастието му се усмихнало. Един от помощниците му изпуснал ябълка, докато изследвали една доста обширна пещерна система. Ябълката паднала в шахта, която никой не бил забелязал дотогава. Спуснали в нея фенер и при дъното заблестяло злато.

— Намерили са мястото — промълви Сейчан.

— По-нататък той описва надълго и нашироко дълбоката пещера и каменни кутии, в които се пазели стотици златни плочки, изписани със същата староеврейска писменост. Намерил също златни съдове, пълни със сребрист сух еликсир, както го нарича. Бил много развълнуван и направил много рисунки.