Читаем Диктаторите полностью

Председател на комисията бил Луций Оптимий, човек с голям авторитет и много враждебно настроен срещу Югурта. Но Югурта познавал машинката. „С бакшишите и обещанията си (за по-големи бакшиши, но след като свършел работата!), той го накарал да пожертвува репутацията, честта и дълга си! Но и останалите членове на комисията били подкупени по същия начин“ (Салустий). И така при подялбата на царството Югурта взел най-богатите и най-гъсто населени области.

Въпреки този си успех Югурта нямал намерение да си седне на задника. Искал ни повече, ни по-малко, да остане единствен владетел на цяла Нумидия и знаел, че нямало да бъде много трудно да постигне това с парите си — като купи съгласието на покровителя Рим!

И отново започнал война с Адхербал. Пред това стремително нападение на „брат“ си, Адхербал се видял принуден да изостави своите земи и да се затвори в крепостта Цирта, днешния град Константин в Алжир. Оттам успял да изпрати по двама доверени свои хора писмо до Сената, с което молел за незабавна помощ от… покровителя Рим! Адхербал обяснявал, че нападението на Югурта срещу него било нападение срещу самия Рим.

Всичко това било хубаво. Но подкупените от Югурта сенатори направили всичко възможно, за да предотвратят вземането на каквото и да е решение против Югурта. И Салустий добавя тъжно: „И този път обществените интереси били пожертвувани пред личните интереси.“

И така „подкупените оръдия“ на черния цар успели да осуетят обявяването на война на работодателя си. И вместо войска възнамерявали да се изпрати нова… комисия, съставена от достопочтени членове на Сената, която да посредничи между противниците и да наложи волята на Рим. Ала те си правели сметката без кръчмаря. Югурта възприел хамитската тактика на яваш-яваш. Протакал преговорите, докато превземе Цирта и постави с това комисията пред свършен факт. И действително, превзел Цирта, хванал в плен самия Адхербал и го убил, след като го изтезавал, а на туй отгоре изклал и цялото население на града — нумидийци и римляни!

Когато в Рим се узнало за това ново и най-дръзко дотогава предизвикателство на африканския монарх, Сенатът се събрал, за да разисква какви мерки трябва да се вземат срещу него. Но „агентите“ на Югурта се заели да пречат на работата с всички възможни начини и средства. Разискванията продължили много дни, докато се заличи първото впечатление от това страшно злодеяние. „Толкова силни били приятелите и покровителите на царя“ — отбелязва Салустий.

Но понеже „народният трибун“ (избран от народа за следващата година) Гай Мемий разкрил пред народа всички интриги на благородниците и управниците, които имали за цел да издействуват опрощаването на Югурта, Сенатът се уплашил от гнева на народа и решил да изпрати в Нумидия консула Луций Калпурний.

Консулът Луций Калпурний, когото римляните изпратили в Нумидия да наложи с оръжие „правото“ (!), „притежавал големи добродетели“, ни казва Салустий, „ала един негов недостатък, развалял всичко — користолюбието… Неуморим, с енергичен дух, предвидлив, той познавал добре военното дело и не трепвал пред опасностите и неочакваните обстоятелства. И само блясъкът на златото го заслепявал, тогава той губел самообладанието си и се отдавал телом и духом на него“.

Това е портретът не само на един римски управник (политически или военен); това е портретът на всички тях.

Калпурний нахлул стремително в Нумидия. Завзел крепости и градове, заловил много пленници, но щом Югурта поднесъл пред очите му блясъка на златото, тогава се появили трудностите в този военен поход! Този човек, който имал страст към парите, се оставил да бъде съблазнен! И не само той, ала и „princeps“-ът на Сената, сиреч първият по старшинство сенатор, Марк Скаврий, който бил прочут с неподкупността си и бил изпратен тъкмо затова — да предотвратява подкупването и измените на Калпурний!… „Единственият, който в една продажна среда се бил показал дотогава непримирим враг на царя — но и той накрая претърпял корабокрушение върху скалата на златото и загубил и чест, и уважение (Салустий).“

Щом Югурта успял да подкупи дори и Скаврий, нищо вече не можело да го спре. Престрашил се и отишъл в лагера на Калпурний. Там за очи бил подписан мир, съгласно който Югурта се предавал на римския народ, но в действителност си оставал независим. И цялата му загуба (военни репарации) била да заплати някаква смешна сума и да предаде голям брой овце и говеда, и двайсет слона!

Така първият управник на Рим, консулът Калпурний, и първият сенатор от всички „записани отци“, Марк Скаврий, предали отечеството си за пари! И ако в тази работа се бяха замесили и други „първи“, и те щяха да извършат същото предателство, както вършели това и „вторите“…

Когато в Рим узнали за този позор, народът започнал да негодува — и сенаторите се изплашили. И тогава „народният трибун“ Гай Мемий почнал да настройва народа срещу управниците и изобщо срещу продажната класа на патрициите.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Лира Орфея
Лира Орфея

Робертсон Дэвис — крупнейший канадский писатель, мастер сюжетных хитросплетений и загадок, один из лучших рассказчиков англоязычной литературы. Он попадал в шорт-лист Букера, под конец жизни чуть было не получил Нобелевскую премию, но, даже навеки оставшись в числе кандидатов, завоевал статус мирового классика. Его ставшая началом «канадского прорыва» в мировой литературе «Дептфордская трилогия» («Пятый персонаж», «Мантикора», «Мир чудес») уже хорошо известна российскому читателю, а теперь настал черед и «Корнишской трилогии». Открыли ее «Мятежные ангелы», продолжил роман «Что в костях заложено» (дошедший до букеровского короткого списка), а завершает «Лира Орфея».Под руководством Артура Корниша и его прекрасной жены Марии Магдалины Феотоки Фонд Корниша решается на небывало амбициозный проект: завершить неоконченную оперу Э. Т. А. Гофмана «Артур Британский, или Великодушный рогоносец». Великая сила искусства — или заложенных в самом сюжете архетипов — такова, что жизнь Марии, Артура и всех причастных к проекту начинает подражать событиям оперы. А из чистилища за всем этим наблюдает сам Гофман, в свое время написавший: «Лира Орфея открывает двери подземного мира», и наблюдает отнюдь не с праздным интересом…

Геннадий Николаевич Скобликов , Робертсон Дэвис

Проза / Классическая проза / Советская классическая проза
Недобрый час
Недобрый час

Что делает девочка в 11 лет? Учится, спорит с родителями, болтает с подружками о мальчишках… Мир 11-летней сироты Мошки Май немного иной. Она всеми способами пытается заработать средства на жизнь себе и своему питомцу, своенравному гусю Сарацину. Едва выбравшись из одной неприятности, Мошка и ее спутник, поэт и авантюрист Эпонимий Клент, узнают, что негодяи собираются похитить Лучезару, дочь мэра города Побор. Не раздумывая они отправляются в путешествие, чтобы выручить девушку и заодно поправить свое материальное положение… Только вот Побор — непростой город. За благополучным фасадом Дневного Побора скрывается мрачная жизнь обитателей ночного города. После захода солнца на улицы выезжает зловещая черная карета, а добрые жители дневного города трепещут от страха за закрытыми дверями своих домов.Мошка и Клент разрабатывают хитроумный план по спасению Лучезары. Но вот вопрос, хочет ли дочка мэра, чтобы ее спасали? И кто поможет Мошке, которая рискует навсегда остаться во мраке и больше не увидеть солнечного света? Тик-так, тик-так… Время идет, всего три дня есть у Мошки, чтобы выбраться из царства ночи.

Габриэль Гарсия Маркес , Фрэнсис Хардинг

Фантастика / Политический детектив / Фантастика для детей / Классическая проза / Фэнтези