Читаем Диктаторите полностью

„Червя се, като си помисля, че от петнайсет години насам сте играчки в ръцете на шепа хора! И треперите пред тях, вместо вие да ги накарате да треперят! Не казвам да грабнете оръжието, а да ги сразите със същите средства, които те използуват срещу вас… Чрез съдилищата… Виновните да бъдат дадени под съд и да бъде призован тук като свидетел самият Югурта… Патрициите искат да бъдат винаги ваши господари. Третират съюзниците ни като врагове, враговете — като съюзници. Днес държавата е продажна и ако не накажем виновниците, тогава ще бъдем вечно техни роби, а те — вечно наши царе. Казвам царе, защото само царете не носят отговорност…“

Така казвал Мемий на народа и предизвикал буря от негодувание в Рим. В Рим съществувала опасност от бунт, а в това време военачалниците, които Калпурний оставил в Африка — той се бил върнал в столицата — „вдъхновени от примера на командира си, вършели най-различни скандални злоупотреби. Едни върнали на Югурта двадесетте слона, които бил предал съгласно клаузите на мирния договор, а други — пленниците (и всичко това за пари!), а трети, по-дребните, го ударили на плячкосване и ограбили страната, една страна, която формално била сключила мир с римляните“.

Междувременно откритата и смела критика на Мемий, която изнесла на улицата скандала със сенатските първенци и патрициите, дала резултати. Сенатът, изплашен от народното негодувание, изпратил претора Луций Касий в Нумидия с нареждане да доведе Югурта в Рим, за да бъде съден. С това си действие Сенатът целял да успокои народния гняв.

Касий отишъл в Африка, срещнал се с Югурта и му предал заповедта на Сената.

— За твое добро ти казвам, ела в Рим. След като и съгласно договора си се предал в ръцете на римския народ, за теб ще бъде по-добре да се уповаваш на снизходителността на народа, вместо да откажеш да дойдеш и по този начин да изпиташ силата на римското оръжие.

Хитрият нумидиец приел. Не само защото притежавал голяма душевна сила и безстрашие, но защото много разчитал и на непобедимото си злато. Бил сигурен, че лесно ще се отърве, понеже добре познавал всички тези римски „патриоти“.

Югурта обаче не бил човек, който би се задоволил да се отърве лесно. Искал да постигне и други определени неща. Още щом стъпил в Рим, първата му работа била да подкупи първенците! И подкупил трибуна Гай Вевий. Това било голям успех. И ето защо. Когато процесът започнал и попитали нещо Югурта, Вевий станал и извикал:

— Забранявам му да говори! Veto!

Такова било всемогъществото на длъжността трибун! Отрицателно наистина, но страшно! Когато само единият от двамата, а по-късно от десетте архонти ставал и казвал „Вето!“ — всичко спирало.

Поради тази забрана, която трибунът наложил на Югурта, процесът бил прекратен за „неопределено време“ и Югурта се спасил. Спасил се, но не мирясал.

В Рим имало един внук на цар Масиниса, на име Масиба. След падането на Цирта той успял да избяга в Рим. Там консулът Спор Калвиний, приемник на Калпурний, убедил Масиба да поиска от Сената короната на Нумидия, сиреч Масиба убедил Калвиний да му помогне да заеме престола!

Този именно опасен „кандидат за трона“ му решителният Югурта си наумил да елиминира. Но това не било лесна работа. Не можел да разчита на подкрепата на бившите си „приятели“, защото поквареността им била разобличена и сега не смеели да му помогнат. Били много изплашени от общественото негодувание срещу тях.

И така той се заел сам с тази работа. Възложил на един от свитата си, Вомилкар, да му намери няколко наемни убийци, да го отърват от този досаден роднина Масиба. Политически убийства — най-обикновеното нещо „през вековете“.

Убийци се намерили веднага. Устроили засада. И намушкали с нож Масиба. Масиба заминал за царството на Плутон. Ала властите заловили един от убийците. И с познатите „през всички векове“ средства убиецът бил принуден да признае истината, един от редките случаи, когато „истината“ му била… истинска!

Тогава обвинили Вомилкар, че бил моралният извършител на убийството, но Югурта сварил да му помогне да избяга в Африка, преди да го заловят и го дадат под съд. Не ще и дума, че за това бягство помогнали и „приятелите“ му. Тази негова постъпка не бивало да се узнае, главно защото тогава всичките му поданици и всичките му престъпни оръдия биха загубили вяра в сатанинските му способности.

След това негово предизвикателство Сенатът му наредил да напусне пределите на Италия. Тъкмо когато се озовал отвъд стените на Рим, слънцето изгрявало. Черният владетел се извърнал по едно време назад и дълго гледал красивата столица на света, огряна от Аполон! Поклатил презрително глава и казал:

— О, продажен град! Скоро ще престанеш да съществуваш, ако се намери подходящ купувач!

Перейти на страницу:

Похожие книги

Лира Орфея
Лира Орфея

Робертсон Дэвис — крупнейший канадский писатель, мастер сюжетных хитросплетений и загадок, один из лучших рассказчиков англоязычной литературы. Он попадал в шорт-лист Букера, под конец жизни чуть было не получил Нобелевскую премию, но, даже навеки оставшись в числе кандидатов, завоевал статус мирового классика. Его ставшая началом «канадского прорыва» в мировой литературе «Дептфордская трилогия» («Пятый персонаж», «Мантикора», «Мир чудес») уже хорошо известна российскому читателю, а теперь настал черед и «Корнишской трилогии». Открыли ее «Мятежные ангелы», продолжил роман «Что в костях заложено» (дошедший до букеровского короткого списка), а завершает «Лира Орфея».Под руководством Артура Корниша и его прекрасной жены Марии Магдалины Феотоки Фонд Корниша решается на небывало амбициозный проект: завершить неоконченную оперу Э. Т. А. Гофмана «Артур Британский, или Великодушный рогоносец». Великая сила искусства — или заложенных в самом сюжете архетипов — такова, что жизнь Марии, Артура и всех причастных к проекту начинает подражать событиям оперы. А из чистилища за всем этим наблюдает сам Гофман, в свое время написавший: «Лира Орфея открывает двери подземного мира», и наблюдает отнюдь не с праздным интересом…

Геннадий Николаевич Скобликов , Робертсон Дэвис

Проза / Классическая проза / Советская классическая проза
Недобрый час
Недобрый час

Что делает девочка в 11 лет? Учится, спорит с родителями, болтает с подружками о мальчишках… Мир 11-летней сироты Мошки Май немного иной. Она всеми способами пытается заработать средства на жизнь себе и своему питомцу, своенравному гусю Сарацину. Едва выбравшись из одной неприятности, Мошка и ее спутник, поэт и авантюрист Эпонимий Клент, узнают, что негодяи собираются похитить Лучезару, дочь мэра города Побор. Не раздумывая они отправляются в путешествие, чтобы выручить девушку и заодно поправить свое материальное положение… Только вот Побор — непростой город. За благополучным фасадом Дневного Побора скрывается мрачная жизнь обитателей ночного города. После захода солнца на улицы выезжает зловещая черная карета, а добрые жители дневного города трепещут от страха за закрытыми дверями своих домов.Мошка и Клент разрабатывают хитроумный план по спасению Лучезары. Но вот вопрос, хочет ли дочка мэра, чтобы ее спасали? И кто поможет Мошке, которая рискует навсегда остаться во мраке и больше не увидеть солнечного света? Тик-так, тик-так… Время идет, всего три дня есть у Мошки, чтобы выбраться из царства ночи.

Габриэль Гарсия Маркес , Фрэнсис Хардинг

Фантастика / Политический детектив / Фантастика для детей / Классическая проза / Фэнтези