— Защо постъпвате по този начин? — Въпросът бе на ментат, преценяващ наличните данни.
— На Ракис са намерили момиченце, способно да подчинява червеите на волята си. Ще си послужим с нашия гола̀.
— Ще ги чифтосате ли?
— На ми трябваш като ментат. Потребни са ни твоите войнски качества и добродетели, както и приликата ти с първообраза на Лето. Знаеш как да го върнеш към началните спомени, струпани в паметта му, когато дойде времето.
— Всъщност, искаш от мен да се върна като учител по бойно изкуство.
— Да не би да си мислиш, че това е понижение за човек, бил върховен башар на цялата ни войскова мощ?
— Старша майко, ти нареждаш, а аз изпълнявам. Но няма да приема предлагания ми пост, ако в ръцете ми не е пълният контрол върху цялата защитна система на Гамму.
— Майлс, този въпрос е вече уреден.
— Винаги си знаела пътищата на моите мисли.
— Както и винаги съм вярвала в твоята преданост. Тег се отблъсна от бюфета, замълча за миг и попита:
— Кой ще ме въведе в подробностите?
— Белонда от Архивната служба, както винаги. Тя ще ти предаде и шифър за връзка помежду ни.
— Трябва да изготвя списък на необходимите ми хора. Стари другари и децата на някои от тях. Искам да ги заваря всички до един, когато отида на Гамму.
— Не се ли опасяваш, че някой може да не се съгласи?
Погледът му ѝ каза:
— Патрин ще се заеме с попълването на състава — продължи Тег. — Знам, че няма да приеме чин, но ще получава пълната заплата и полагащите се права на адютант на полкови командир.
— А на теб ще бъде върнат чинът на върховен башар, разбира се. Ще…
— Не. Имате си Бурзмали. Няма да накърняваме самочувствието му, като отново поставяме над него предишния му командир.
Тараза го изгледа продължително и започна:
— Още не сме дали на Бурзмали поста на…
— Знам. Старите ми другари ме държат в течение по всички въпроси от политиката на Сестринството. Но на нас двамата с теб, старша майко, ни е известно, че удостояването е въпрос само на време. Бурзмали е най-добрият.
Не ѝ оставаше друго, освен да се съгласи. Казаното струваше повече от оценката на военен ментат, защото беше мнение на Тег. Изведнъж тя се сети за още нещо.
— Излиза, че вече си знаел за нашия спор в Съвета. И ме остави да…
— Старша майко, ако бях помислил, че с ваша помощ на Ракис може да се пръкне чудовище, щях да го кажа. Ти вярваш на моите решения; аз пък имам доверие на твоите.
— Да те вземат дяволите, Майлс — изправи се Тараза, — от много време не сме заедно. По-спокойно ми е, когато знам, че ще се върнеш на поста си.
— Да, или на юздата — кимна той. — Върнете ме като башар със специално назначение. Така че когато се отвори приказка за Бурзмали, никой да не задава глупави въпроси.
Тараза извади изпод робата си свитък листа от ридулианова хартия и му го подаде с думите:
— Вече го подписах. Попълни сам възстановените си права. Предвидени са всички необходими пълномощия, транспортни ваучери и тъй нататък. Предавам ти всичко лично. Ще изпълняваш моите заповеди. Ти си
— Не съм ли бил винаги такъв?
— Сега е по-важно от всякога. Осигури пълна безопасност на гола̀та и добре го подготви. Носиш безусловна отговорност за него. А аз ще те подкрепям срещу всичко и всички.
— Чух, че Шуонгю е комендант на Гамму.
— Отнася се за всички, Майлс. Не вярвай на Шуонгю.
— Разбирам. Ще обядваш ли с нас? Дъщеря ми е…
— Прощавай, но трябваше вече да съм си тръгнала. Веднага ще изпратя Белонда.
Тег я съпроводи до вратата, размени няколко шеги със старите си ученици в нейната свита и постоя, докато си тръгнат. На алеята ги чакаше брониран земеход от новите модели. Когато го видя, внезапно почувства безпокойство.
Тараза бе дошла лично, а старшата майка в ролята на пратеник знаеше добре как ще изтълкува той нейното неочаквано посещение. Изучил в пълни подробности работата на Сестринството, не му бе трудно да схване естеството на току-що случилото се. Разногласията в Съвета на Бене Гесерит явно бяха много по-големи от съобщеното от неговите осведомители.
Прегледа пълномощните и ваучерите, оставени от Тараза. Всички с нейния подпис и печат. Доверието, събрано в снопчето листа, прибави тежестта си към останалите му чувства и засили още повече безпокойството.