Дюн (Том трети)

Имаше пронизителен глас, а обучението в школата на Сестринството я бе научило да го използва с необходимия ефект. Подобен глас просто не можеше да остане незабелязан, дори когато най-внимателно биваше сведен до непринуден тон, както в случая. Тег бе присъствал на нейни изказвания в Съвета на Бене Гесерит. Държанието ѝ и там бе властно и убедително, а всяка нейна дума — свидетелство за необикновено проницателен ум, направляващ я при взимането на решения. Вече предчувстваше значимостта на мисията, която я бе довела тук, въпреки че нейното поведение все още не подсказваше нищо конкретно.

Башарът посочи тапициран в зелено стол вляво. Тя стрелна с очи натам, обиколи отново стаята с поглед и умишлено сдържа усмивката си.

Още в началото бе готова да се обзаложи, че в къщата няма нито един биологичен саморегулиращ се фотьойл. Самият Тег бе антика, заобиколила се с антики. После седна и приглади роклята си, спокойно очаквайки домакинът да вземе подобен стол и да се настани срещу нея.

— Башар, съжалявам, но трябва да те помоля да излезеш от запаса — започна без заобикалки Тараза. — За жалост обстоятелствата не ми дават почти никаква възможност за избор.

Тег внимателно положи дългите си ръце на страничните облегалки на стола в изчаквателно-отпочиващата поза на ментат. Сякаш казваше с поведението си: „Напълни ума ми с данни.“

За миг светата майка се обърка. Не, башарът май хитруваше. Високата му фигура все още не бе изгубила своето достолепие, а и стоманеносивата му коса бе определено приятна гледка. Тя знаеше, че не му достигат само четири СГ, за да стане на триста. Въпреки че Стандартната година бе с около двайсет часа по-къса от така наречената предисторическа, възрастта му впечатляваше, още повече че бе прекарал живота си почти изцяло в служба на Бене Гесерит, поради което и заслужаваше пълно уважение от нейна страна. Забеляза, разбира се, че Тег е облечен в лека сива униформа, но без отличителни знаци; панталонът и куртката бяха грижливо скроени, а разкопчаната бяла риза откриваше врат с дълбоки бръчки. На кръста му проблясваше нещо златно и тя си спомни за украшението във форма на слънце с лъчи, което башарът бе получил при пенсионирането. И тук имаше пълна хармония с практичния Тег!

Бе направил катарама от златната дрънкулка. Жестът му ѝ вдъхна нова увереност, че мъжът насреща ѝ ще разбере сериозността на проблема.

— Мога ли да помоля за чаша вода? — попита Тараза. Пътуването бе дълго и уморително. Последният преход направихме с едно от нашите транспортни средства, което е трябвало да бъде заменено още преди петстотин години.

Тег стана от стола си, отиде до един от стенните панели, завъртя го като врата и извади от шкафа зад него шише със силно изстудена вода и чаша. Постави ги на ниска масичка до дясната ѝ ръка. После каза:

— Имам и меланж(#).

— Благодаря ти, Майлс. Ще взема от моя запас. Башарът зае отново мястото, си, но тя бе успяла да забележи неизбежните признаци на известна скованост на тялото. И все пак, имайки предвид възрастта му, този мъж бе с изненадващо гъвкава фигура.

Наля си половин чаша вода и я изпи наведнъж. После положи чашата на масичката с подчертано внимание. Как да започне? Спокойното поведение на Тег не можеше да я заблуди. Той явно не искаше да прекратява заслуженото си пенсиониране. Психоаналитиците я бяха предупредили. След оттеглянето си от действителна служба, башарът бе проявил към земеделието нещо много повече от обикновен любителски интерес. Обширната площ от много акри земя тук, в Лернаус, всъщност бе изследователско поле.

Тараза вдигна поглед и открито се вгледа в него. Широките рамене подчертаваха тясната му талия. Явно се поддържаше в добра форма. Издължено лице с остри черти и яки черепни кости — типични за един Атреидес. Тег пресрещна погледа ѝ, както правеше винаги; изискваше внимание и същевременно изразяваше готовност да приеме с разбиране думите на старшата света майка. Тънките му устни бяха извити в лека усмивка, разкриваща блестящи равни зъби.

Знае, че изпитвам неудобство — помисли тя. — По дяволите! И той е слуга на Сестринството, също като мен!

Башарът не бързаше да задава въпроси. Поведението му беше безупречно, макар и с известна доза затвореност, но в рамките на приличието. Тя си припомни за тази обща особеност на ментатите, която не включваше никакъв подтекст.

Внезапно Тег стана и с няколко широки крачки отиде до бюфета вляво. После се обърна, скръсти ръце на гърдите си и наведе поглед към нея.