Дюн (Том трети)

Тараза се видя принудена да завърти своя стол, за да бъде с лице към него. Да го вземат дяволите! Очевидно бе решил с нищо да не облекчава деликатното ѝ положение. Нито една от светите майки, извършващи ревизии, не беше успявала да го принуди да седне по време на важни разговори. Предпочиташе да стои прав, със сковани във военна стойка рамене и сведен надолу поглед. Само няколко от бене-гесеритките имаха неговата височина — повече от два метра. Психоаналитиците бяха на мнение, че по този начин Тег (навярно подсъзнателно) изразява своя протест срещу властта, упражнявана от Сестринството върху му. Но въпросната специфична особеност не проличаваше в никоя друга страна от неговото поведение. Винаги биваше сочен за най-способния и надежден военачалник, служил някога на Сестринството.

В един свят с голямо разнообразие на множество социални групи, чиито основни обвързващи сили бяха взаимно преплетени с немалка сложност, независимо от привидната яснота на поставените етикети, военните командири, на които можеше безусловно да се разчита, заслужаваха многократно собственото си тегло, измерено в меланж. Религиите и общата памет на имперските тирании винаги присъстваха по време на преговорите, но де факто икономическите сили управляваха света, а военната монета можеше да бъде пусната само в подходяща за случая машина. Тя обаче участваше при всяко договаряне и така щеше да продължава, докато необходимостта движеше търговската система — като например потребността от специфични стоки (подправка или технически изделия от Икс), нуждата от специалисти (ментата или лекари Сук), пък и всички други всекидневни нужди, за които съществуваха пазари: работна сила, строители, конструктори, специалисти по планомерно проектиране на живота на хората, артисти, задоволяване на екзотични удоволствия…

Никоя правна система не би могла да обвърже в едно цяло неща от толкова различен характер, а това очевидно налагаше още една необходимост — постоянната нужда от арбитри за взаимодействие с властта. Светите майки съвсем естествено бяха поели тази роля в границите на икономическата мрежа и Майлс Тег го знаеше. Разбираше също, че отново бе изваден като коз при поредната сделка. Неговото лично отношение към тази роля явно не беше отчетено при преговорите.

— Нямаш семейство, което да те задържа — рече Тараза.

Тег мълчаливо се съгласи. Да, жена му почина преди трийсет и осем години. Децата му бяха вече на солидна възраст и отдавна бяха напуснали семейното гнездо с изключение на едната от дъщерите. Имаше свои лични интереси, но не и семейство. Да, вярно беше.

Тараза му напомни и за продължителната и предана служба на Сестринството, бегло споменавайки някои от по-забележителните му постижения. Добре разбираше, че похвалите нямаше да окажат особено въздействие, но те проправяха пътя, който да следва с основното, за което бе дошла.

— Отдавна знаеш и за фамилната си прилика — каза тя.

Тег наклони глава с не повече от милиметър.

— Приликата ти с първия Лето Атреидес, дядо на Тирана, е наистина впечатляваща — добави светата майка.

Башарът с нищо не показа, че е чул или че е съгласен. За него това бяха факти, отдавна складирани в паметта. Знаеше, естествено, че носи гените на Атреидес. Бе видял и приликата си с Лето I в Дома на Ордена. Много странно чувство — все едно, че стоеше пред огледало.

— Само дето си малко по-висок — рече Тараза. Не отместваше от нея погледа си.

— По дяволите, башар — почти избухна тя, — няма ли най-после да се опиташ да ми помогнеш?

— Като заповед ли да го разбирам, старша майко?

— Не, не е заповед!

Тег бавно се усмихна. Самият факт, че Тараза си бе позволила подобен емоционален взрив, говореше твърде много. Не би го направила пред хора, които не заслужават нейното доверие. И със сигурност не би допуснала изблик на чувства пред лице, което приема единствено като подчинен.

Тя се облегна на стола си с лека усмивка.

— Добре. Постигна своето. Патрин не скри, че ще бъдеш много разстроен от моето искане. Мога само да те уверя, че си от решаваща важност за изпълнението на нашите планове.

— Какви планове, старша майко?

— На Гамму подготвяме гола̀та Дънкан Айдахо. Почти на шест години е и е готов за начално военно обучение. Зениците на Тег леко се разшириха.

— Знам, че никак няма да ти бъде леко — добави Тараза, — но искам ти да поемеш възможно най-скоро неговата подготовка и опазване.

— Включена е и приликата ми с атреидския дук. Ще си послужите с мен, за да разбудя в неговата изначална памет всички предишни спомени?

— Да, между осем и десетгодишната му възраст.

— Толкова много време — поклати глава Тег. — А защо на Гамму?

— По наше нареждане в Бене Тлейлакс измениха наследствения му багаж от прана-бинду(#). Бързината на неговите рефлекси ще отговаря на съществуващите по онова време. Колкото до Гамму… Оригиналният Дънкан Айдахо е роден и отгледан там. Поради промените в клетъчната наследственост сме принудени да поддържаме всичко около него във възможно най-голяма близост до тогавашните условия.