Дюн (Том трети)

Говореше му отвисоко! Той веднага почувства неправдата и неистинността. Някакъв вътрешен глас му пошепваше, че носи повече човешка мъдрост във все още несъбудената и неосъзната своя същност в сравнение с онези, които се изживяваха като висши същества. Силата на омразата му към Шуонгю доби ново измерение. Тя беше олицетворение на всички, които го измъчваха и осуетяваха опитите му да получи отговор на своите въпроси.

Ала и въображението му вече работеше с пълна пара. Твърдо бе решил да възстанови изначалната си памет и спомени! Почувства се на прав път. Ще се върне към забравените си родители, семейство, другари, врагове…

Попита Шуонгю:

— Заради моите неприятели ли ме създадохте?

— Дете мое. вече си узнал каква е силата на мълчанието — отвърна тя. — Разчитай на това познание.

Много добре. Ето как ще се боря с теб, проклета вещице. Ще мълча и ще уча.. Но няма да ти показвам какво чувствам.

— Знаеш ли, че според мен се превръщаш в стоик — каза Шуонгю.

Значи отново гледа на него отвисоко! Не може да понася подобно отношение. Ще се изправи срещу всички с мълчание и наблюдателност… Почти избяга от библиотеката и се сви на кълбо в стаята си.

През последвалите месеци много неща потвърдиха факта, че е гола̀. Едно дете инстинктивно разбира, когато нещата около него придобиват необичаен характер. От време на време зърваше свои връстници отвъд стените, които се разхождаха на воля по обиколния път, смееха се и викаха. Потърси и намери сведения за други деца в библиотеката. Възрастните не идваха при тях и не ги подлагаха на тренировки с голямо натоварване, каквито бяха неговите. Над главите на другите деца не висеше света майка Шуонгю, която да подрежда и направлява и най-незначителните неща в живота им.

Последното негово откритие ускори и друга промяна в живота му. Луран Гийза бе окончателно отзована.

От нея не се очакваше да задоволи любопитството ми.

Истината се оказа по-сложна в известен смисъл — такава, каквато Шуонгю я обясни на Лусила в деня на нейното пристигане, докато двете стояха облегнати на парапета.

— Знаем за неизбежното идване на момента, когато той ще научи за голѝте и ще ни зададе неудобни въпроси.

— Крайно време е с всекидневното му обучение да се заеме света майка. Може би изборът на Гийза е бил погрешен.

— Да не би да поставяш под съмнение моята преценка? — сопна се Шуонгю.

— Да не би твоята преценка да е толкова съвършена, че никога да не може да бъде поставяна под съмнение? — запитването на Лусила прозвуча като плесница, макар и произнесено с мекия ѝ контраалтов глас.

Шуонгю не се обади почти цяла минута. После каза:

— Според Гийза гола̀та е мило дете. Разплака се и каза на сбогуване, че ще ѝ бъде мъчно за него.

— Не беше ли предупредена отрано?

— Тя няма нашата подготовка.

— Ето защо я смени с Тамалани. Не я познавам, но предполагам, че е доста възрастна.

— Доста.

— Как прие той отзоваването на Гийза?

— Попита къде е отишла. Не му отговорихме.

— Как се справя Тамалани?

— На третия ден от работата ѝ с него Дънкан много спокойно ѝ казал: „Мразя те. Това ли се очаква от мен?“

— Толкова скоро?

— В момента ни наблюдава и си мисли: „Мразя Шуонгю. Ще трябва ли да намразя и новата?“ Но в същото време си дава сметка, че ти не си като другите свети майки. Млада си. Ще разбере, че това е нещо важно.

Хората живеят най-добре, когато за всеки има определено място, когато всеки знае къде се намира в схемата на нещата и какво може да постигне. Унищожите ли мястото, унищожавате и човека.

Поучение на Бене Гесерит

Майлс Тег дълго не искаше да приеме назначението си на Гамму. Какво — да преподава оръжейно майсторство на гола̀-дете? При това в този по-специален случаи и с цялата история, втъкана около него. Прие предложението като нежелана намеса в добре подредения свят на башара в оставка.

Но тъй като бе прекарал досегашния си живот изцяло като военен ментат под егидата на Бене Гесерит, просто не можеше да даде логична обосновка на евентуален акт на неподчинение.

QUIS CUSTODIET IPSOS CUSTODES?

Кой ще пази пазачите? Кой ще надзирава надзирателите да не вършат престъпления?

Многократно и внимателно бе обмислял въпроса. Той представляваше един от основните принципи, формирали предаността му към Бене Гесерит. За Сестринството би могло да се каже всичко, но най-характерната им черта беше възхитителното постоянство на основната цел.

Моралната цел, както я именуваше Тег.

Моралната цел на бене-гесеритките съвпадаше напълно със собствените му принципи. Никога не се поставяше под въпрос фактът, че и самите те бяха формирани благодарение единствено на Бене Гесерит. Рационалната мисъл, а особено рационалното мислене на един ментат не можеше да стигне до друга преценка.