Дюн (Том трети)

— Ами ако авторът на Манифеста бъде разпознат? Какви ще ги дъвчем тогава?

Неколцина от съветниците кимнаха. Уаф почти механично запомни кои са, за да поработи допълнително с тях в нужната посока.

— Днес е опасно дори да носиш името Атреидес — каза той.

— Може би с изключение на Гамму — меко възрази Мирлат. — На документа е изписано тяхното име.

Много странно — помисли Уаф. Представителят на ПОСИТ на конференцията в пауинда бе обърнал специално внимание на същата важна подробност. Въпреки че повечето от хората на Почтения съюз бяха прикрити атеисти, гледащи с подозрение на всяка религия; докато Атреидите без съмнение са били могъща религиозна сила.

Страховете на ПОСИТ изглеждаха почти осезаеми. Сега Уаф се сети за онази реакция.

— Посланикът от ПОСИТ, да е проклета безбожната му душа, е прав — продължаваше да настоява Мирлат. — Документът е примамлив, но вреден.

С Мирлат трябва да се приключи — помисли Уаф.

После вдигна Манифеста от скута си и прочете на глас първия ред:

„В началото бе словото и словото беше Бог.“

— Взето направо от Оранжевата Католическа Библия — каза Мирлат и отново няколко глави закимаха в тревожно съгласие.

Уаф показа в бегла усмивка крайчеца на кучешките си зъби, преди да попита:

— Може би искате да внушите, че има пауинди, които подозират съществуването на щериата и машейховете?

Стана добре, че съумя да произнесе гласно въпроса си, с който припомни на слушащите го, че само в най-тесния кръг от подбрани тлейлаксианци са запазени без промяна старите слова и старият език. Дали Мирлат или някой от другите не се опасяваше, че атреидските думи могат да покварят и погубят шериата?

Въпросът бе зададен и Уаф видя неспокойните смръщвания.

— Сред вас има ли някой — попита той, — който да вярва, че отделен пауинда знае как ние си служим с езика на Бога?

Ха така! Нека си поблъскат главите! Всеки от тях е бивал събуждан многократно в плът на гола̀. В сегашния Съвет имаше продължение на линията на телесната плът, непостигано от друг народ. Мирлат е виждал Пророка със собствените си очи. Сцитал е разговарял с Муад’диб! Научавайки как плътта може да бъде възстановявана и паметта събирана отново, тлейлаксианците концентрираха мощта си в управление, чийто потенциал бе ограничаван единствено с цел да не бъде то приложено и на друго място. Само бене-гесеритските вещици разполагаха със съизмеримо струпване на опит, но стъпките им бяха извънредно предпазливи, защото се бояха да не станат причина за създаването на друг квизац хадерах! Уаф го сподели със съветниците си и добави:

— Дойде време за действие.

След като никой не възрази, той рече:

— Манифестът е написан от един автор. Всички анализи го потвърждават. Мирлат, съгласен ли си?

— Писал го е само един човек и той е бил истински Атреидес. Няма място за съмнение — отвърна съветникът.

— Цялата пауиндска конференция го потвърди — кимна Уаф. — Съгласи се дори някакъв щурман трета степен от Сдружението(#).

— Но онази личност създаде нещо, предизвикало стихийни реакции у много народи, достатъчно различаващи се помежду си — отново заспори Мирлат.

— Подлагали ли сме някога на съмнение атреидската дарба за всяване на разкол и последваща разруха? — попита Уаф. — Когато у пауинда ми показаха документа, разбрах, че Бог ни праща знак.

— Вещиците все още ли отричат авторството? — запита Торг младши.

Колко е податлив, въпреки будния си ум.

— Манифестът поставя под въпрос всяка пауиндска религия — поясни Уаф. — Всяка вяра, с изключение на нашата, бива изоставяна в праха на архивите.

— Точно тук е проблемът — буквално връхлетя Мирлат.

— Но само ние го знаем — парира махай. — Някой подозира ли за съществуването на шериата?

— Космическото сдружение — отвърна непокорният.

— Никога не са го споменавали, а няма и да го сторят. Добре знаят, каква ще бъде нашата реакция.

Уаф вдигна снопчето хартия от скута си и отново зачете на глас:

„Непознаваеми за нас сили проникват и овладяват вселената. Съзираме сенките им, когато те се появяват на осезаем за сетивата ни екран, но не можем да ги разберем.“

— Атреидът, който го е писал, със сигурност знае за шериата — измърмори Мирлат.

Уаф продължи да чете, сякаш не бе прекъснат:

„Разбирането изисква думи. А някои неща не могат да бъдат сведени до тях. Има прозрения, постижими само за безсловесния опит.“

Той върна документа в скута си така, сякаш държеше реликва. После изрече, но толкова тихо, че слушателите му се видяха принудени да се приведат напред, а някои дори сложиха длани зад ушите си:

— Думите искат да внушат, че нашият свят е неестествен. Тук се говори, че тираничните форми на управление са преходни и подлежат на загадъчни промени. Науката ни доведе до това тълкувание, тъй като благодарение на нея бяхме поставени на писта, от която не можем да се отклоним.

Даде възможност словата му да окажат необходимото въздействие, преди да продължи: