Дюн (Том трети)

Умирайки, съзнанието на светата майка сякаш бе изпълнено докрай с гневен вик, почти писък, с който цялата група от Лампадас даде израз на чувствата си, сдържани от много поколения насам.

„Има такива, които по принцип не участват. Животът им се случва. Те просто преживяват някак си с безсловесно упорство и се противопоставят с гняв и насилие на всичко, което може да ги извади от изпълнената с негодувание и обида илюзорна сигурност.“

Алма Мавис Тараза

Връщане и превъртане, връщане й превъртане. Цял ден — назад и напред. Одрейди сменяше един след друг направените с видеооко записи, като продължаваше да търси с несигурност и притеснение. Започна с оглед на Сцитал, последван от младия Тег и с Дънкан и Мурбела, след което дълго се взира през прозореца, обмисляйки последния отчет на Бурзмали от Лампадас.

Скоро ли биха могли да опитат с възстановяването на паметта на башара? Ще се подчинява ли един върнат от нищото гола?

Защо няма нито дума от равина? Да започнем ли Ехtremis Progresiva — Споделяне помежду си във възможно най-широки граници? Моралният ефект ще бъде унищожителен.

Над масата й продължаваше прожектирането на записите, докато помощниците и съветниците влизаха и излизаха. Необходими задължителни прекъсвания. Подпиши това, одобри друго. Да се намали ли мелинджът за тази група?…

Белонда бе на мястото си до масата. Преустановила питанията си какво търси Одрейди, тя само внимателно я наблюдаваше. Неотклонно и без дори намек за снизхождение.

Бяха спорили по въпроса дали нова популация на пясъчни твари в Разпръскването може да възроди зловредното влияние на Тирана. Оня безкраен сън във всяка върнала се като дух частица от червея продължаваше да тревожи Бел. Но самият брой на популациите бе доказателство, че с хилядолетната хватка върху съдбата им е приключено.

Преди известно време бе дошла и Тамалани, за да потърси някакъв документ от Белонда. Току-що въвела ново попълнение в архивните си материали, Бел се бе впуснала в поредната си филипика срещу промените, засягащи популационния процес на Сестринството — източването на ресурсите.

Одрейди гледаше през прозореца как мракът променя пейзажа. Ставаше все по-тъмно от вече почти непроницаемите припадащи сенки. Когато мракът заля всичко, виждаха се само далечните светлини на къщите из плантациите. Знаеше, че тези светлинки са били запалени много по-рано, но не я напускаше усещането, че са сътворени от нощта. От време на време някои примигваха, защото хората се движеха в жилищата си. Ако няма обитатели, светлините трябва да се гасят. Не прахосвай енергия.

Известно време примигващите отблясъци задържаха вниманието й. Вариант на стария въпрос за дърво, падащо в гората: има ли звук, ако никой не го е чул? Все пак Одрейди беше на страната на онези, които твърдяха, че вибрациите съществуват независимо от евентуалното им улавяне или пропускане от страна на някакъв сензор.

Дали секретните сензорни устройства не следят и нашето Разпръскване? Какви ли нови способности и изобретения се ползват от потомците на онези, които се разпръснаха първи?

Белонда си бе позволила достатъчно дълго мълчание:

— Дар, пращаш обезпокоителни сигнали от Дома на Ордена.

Одрейди прие без коментар изказването й.

— Каквото и да направиш, тълкува се като нерешителност.

Колко тъжно прозвуча гласът на Бел.

— Значими по сила групи обсъждат евентуалната ти смяна. Прокторите гласуват.

— Само прокторите ли?

— Дар, наистина ли оня ден си махнала с ръка на Праска и си й казала, че си струва да се живее?

— Да.

— Какви си ги свършила?

— Не свършила; продължавам да преоценявам. Още ли няма вест от Дортужла?

— Днес го повтори най-малко десет пъти! — Белонда посочи работната маса. — И продължаваш да се връщаш към последния отчет на Бурзмали от Лампадас. Пропуснали ли сме да видим нещо?

— Защо враговете ни овладяват и се закрепват бързо на Гамму? Кажи ми, ментате.

— Не разполагам с достатъчно данни и ти го знаеш!

— Бел, изготвеното от Бурзмали описание на събитията не е изгубило достойнствата си, а той не беше ментат. Казвам си: да, любимият ученик на своя башар, все пак. Разбираемо е, че показва качества, които е наследил от учителя си.

— Стига вече, Дар. Какво толкова намираш в неговия отчет?