Дюн (Том трети)

Бел бе майстор в предаването на информация с голям обем в няколко думи. Почти всички вземани в „Бин Джезърит“ решения преминаваха през тройна плетеница: Резултатност, Последствия и (най-важното) Кой Умее Да Изпълнява Заповеди. Делото и лицето се оглеждат и сравняват много грижливо и с изключително внимание към подробностите. Последното оказва много силно влияние върху Резултатността, което пък има обратна връзка с Последствията. Умела старша майка само за секунди може да намери необходимия път през плетеницата от възможни решения. Тогава Централата сякаш оживява. Очите блестят. Обикаля приказката „Направи го без колебание.“ Създава се доверие в помощниците, послушниците и другите ученици. А светите майки (особено прокторите) са в нетърпеливо очакване, за да сложат оценка на Последствията.

Одрейди каза — по-скоро на отражението си в прозореца, отколкото на Белонда:

— Дори старшата майка трябва да го раздава по-спокойно, включително и спрямо себе си.

— Но какво те смущава в подобна бъркотия?

— Бел, нима скоростта ти се струва малка?

Белонда се дръпна рязко назад на стола си, сякаш Одрейди я бе бутнала.

— Напоследък търпението се оказва особено трудно за постигане — продължи старшата майка. — Ала подборът на нужния момент винаги има влияние върху възможностите за избор.

— Какви са намеренията ти във връзка с нашия нов Тег? Длъжна си да отговориш на този въпрос!

— Бел, ако враговете ни напуснат Гамму, къде биха отишли?

— Там ли мислиш да ги удариш?

— Поне да ги сблъскам малко.

Белонда рече с по-мек тон:

— Опасно е да се налива масло в този огън.

— Трябва ни още един чип, за да продължим пазарлъка.

— Почитаемите мами не се пазарят!

— Но присъединилите се към тях го правят, струва ми се. Те биха ли се преместили на… Във Възела, да речем?

— Какво му е толкова интересно на Възела?

— Почитаемите мами се намират там в пълен състав. А любимият ни башар носеше в прекрасния си ментатски мозък досие-по-памет на мястото.

— Олелее… — изречено повече като въздишка, отколкото с членоразделни звуци.

Влезе Тамалани и остана права и мълчалива, докато Одрейди и Белонда погледнаха към нея.

— Прокторите подкрепят старшата майка. — Тамалани вдигна нагоре пръст с дълъг нокът. — С един глас!

Одрейди въздъхна:

— Кажи ни, Там, как гласува поздравената оня ден от мене с махване на ръка проктор Праска?

— За теб.

Одрейди се втренчи в Белонда с полуусмивка:

— Бел, пусни шпиони и агенти. Трябва да подтикнем преследвачите си към обща среща във Възела.

До сутринта тя ще има заключение за моя план.

Когато Белонда и Тамалани излязоха, мърморейки нещо една на друга със звучаща в гласовете им тревога, Одрейди също напусна работната стая по късия коридор, водещ до жилището й. По коридора патрулираха обичайните помощници и свети майки от състава на прислугата. Неколцина помощници й се усмихнаха. Аха, слухът за вота на прокторите бе стигнал и до тях! Още една криза бе преодоляна.

Премина през всекидневната до стаичката за спане, където се изпъна на походното легло, без да се съблича. Стаята бе окъпана в бледожълтата светлина на един светоглобус. Погледът й се плъзна по картата на пустинята и спря на картината на Ван Гог, поставена в защитна рамка и покритие, и окачена на стената откъм долната част на леглото й.

Селски къщи в Кордьовил.

По-хубава карта от онази, където се отбелязва разрастването на пустинята, помисли си тя. Помогни ми, Винсент, за да знам откъде идвам и какво все още мога да направя.

Днешният ден бе изцедил силите й. Безкрайно се бе уморила, намирайки се на място, където разумът се самоограничаваше в окръжности с малък радиус.

Отговорностите!

Те я притискаха и не й даваха мира, а Одрейди знаеше, че отприщва най-неприятното у себе си, когато задълженията не искат да свалят своята обсада. Принуждавана да изразходва енергия, само и само за да поддържа някакво подобие на спокойно поведение. Бел го видя. Бе влудяващо. Сестринството се оказа отрязано от всякаква възможност за излаз, притиснато в почти напълно безплодни действия.

Тя затвори очи и направи опит да изгради в себе си образ на командваща почитаема мама, към която може да се обърне. Възрастна и наситила се на власт… Жилеста, Силна; с онази заслепяваща бързина на движенията, която те изначално притежават. В съзнанието на Одрейди се появи търсеният силует, но без ясни очертания на лицето.

Изричайки безгласно думите си, тя се обърна към безликата почитаема мама.

„Никак не ни е лесно да ви оставим да продължавате със собствените си грешки. Това винаги е мъчително за учителите. Да, ние се възприемаме като учители. И обучаваме не толкова отделните личности, колкото човешкия род. Даваме уроци на всички. Ако виждаш в нас Тирана, права си.“

Появилият се мисловен образ не отговори.