Дюн (Том трети)

Мурбела каза, че не е познавала своята главнокомандваща, включително и заместниците й в Ордена Хорму. Ала в същото време бе направила подтикващо към размисъл описание на личните покои на една от заместник-главнокомандващите. Даващо впрочем немалка информация. Какво представлява домът на подобна личност? Кого допуска близо до себе си и кому споделя незначителните поучения на всекидневието?

Повечето от нас си подбират спътници и обстановка, в които виждат себе си като в огледало.

Мурбела разказа следното: „Една от личните й прислужници ме заведе в нейната зона за частно ползване. Изглежда бе решила да се изфука с правото си на достъп до светая светих. Общите помещения бяха чисти и подредени, но в личните стаи цареше пълна бъркотия — разхвърляни при събличане дрехи, отворени бурканчета с мазила, неоправено легло, засъхнала храна в чинии по пода… Попитах защо са оставили непочистена цялата тази каша. Тя ми каза, че това не влизало в кръга на нейните задължения. Натовареният със задачата бивал пускан в квартирата малко преди падането на нощта.“

Потайни вулгарни деяния.

Умът на подобна личност със сигурност съответства по подредба на обстановката в личните й покои.

Очите на Одрейди внезапно се отвориха. Насочи поглед към картината на Ван Гог. По мой избор. Така в дългия ход на човешката история се наслагваха напрежения, което не можеше да бъде сторено от Другите Памети: Винсент, ти ми пращаш послание. И благодарение на него аз няма да отрежа ухото си, нито пък ще додявам с безсмислени любовни писания на онези, които не държат на мен. Ето най-малкото, което мога да направя, за да ти докажа, уважението си.

Спалната стаичка притежаваше свой познат аромат — острата, налагаща се миризма на карамфил. Любимият на Одрейди мирис на цвете. Прислужниците имаха грижата да поддържат тук точно такъв ароматен фон. Тя отново затвори очи и мислите й мигновено се върнаха към Кралицата-паяк. Одрейди долови как промяната прибавя ново измерение в образа на безликата жена.

Мурбела каза, че почитаемата мама-командир трябва само да произнесе заповед, за да бъде изпълнено всичко, което е наредила.

„Всичко ли?“

Пленницата описа познати й примери — извратени сексуални партньори, огромни количества бонбони и други сладости, емоционални оргии, разпалени с изпълнения на извънмерно насилие.

„Винаги търсят възможно най-силните усещания.“ Донесенията на шпиони и агенти отразяваха точно разказаното с полувъзхита от страна на Мурбела.

„Всяка от тях казва, че именно те имат правото да управляват.“

Онези жени са продукт на еволюцията на една аристократична бюрокрация.

Много неща го потвърждаваха. Мурбела заговори за уроци по история, според които на почитаеми мами от по-ранно време се провеждали изследвания за начините, с чиято помощ биха могли да установят сексуално господство над поданиците си, „когато облагането с данъци се превърне в твърде голяма заплаха за управлението“.

Право да управляват ли?

Според Одрейди те дори не настояваха за такова право. Не. Чисто и просто твърдяха, че то изобщо не подлежи на обсъждане. Никога! Нито едно от взетите решения не е погрешно. Независимо от последствията. Подобно нещо просто не се е случвало…

Старшата майка се надигна в походното си легло, осъзнавайки, че е получила необходимото прозрение.

Никога не се стига до грешки.

За целта е нужна преголяма торба, пълна с липсващо осъзнаване на протичащото. Съвсем мъничко мислене, след което ти остава да се взираш във всеобщото безредие, дето сам си създал!

Ой, чудо!

Повика нощната прислуга — помощница от първо ниво — и поиска мелинджов чай, съдържащ опасен стимулант, който щеше да потисне настойчивите призиви на тялото за сън. Но на определена цена, разбира се.

Помощницата се поколеба, преди да изпълни нареждането. След малко се върна с голяма чаша върху поднос, от която се вдигаше пара.

Одрейди отдавна бе открила, че мелинджовият чай, приготвен с ледено студената вода в Дома на Ордена, има аромат, който определено бе проправил собствен път в съзнанието й. Сега горчивият стимулант и отне познатия освежителен вкус и сякаш загриза нейния ум. Думата не бива да стига до посветилите се на наблюдение. Безпокойство, безпокойство, безпокойство. Дали прокторите ще гласуват за пореден път?

Отпиваше на малки глътки, за да даде на стимуланта време да свърши работата си. Осъдената жена не приема последния обяд. Отпива от чая.