Дюн (Том трети)

„Съчувствието към неприятеля е слабост както за полицията, така и за войсковите сили. А най-опасни са несъзнателните симпатии, които те подтикват да запазиш врага си, защото той оправдава собственото ти съществуване“

— Господине?

Как ще може това пронизително гласче да придобие командирските нотки в гласа на великия воин?

— Какво има?

— Защо само стоите там и ме гледате?

— Наричаха башара с прозвището „Старата Благонадеждност“.

— Знаеше ли го?

— Да, господине. Изучавах историята на живота му.

Дали сега има „Млада Благонадеждност“? Защо Одрейди настоява за толкова бързо възстановяване на оригиналните му спомени?

— Заради башара цялото Сестринство се задълба в Другите Памети, та да актуализира историческите си представи. Казаха ли ти го?

— Не, господине. Важно ли е за мен да го зная? Старшата майка рече, че ще се грижиш за тренировките на мускулите ми.

— Той обичаше да си пийва маринет от Дън — много фино марково бренди, доколкото си спомням.

— Твърде млад съм, за да пия, господине.

— Ти беше ментат. Знаеш ли какво означава това?

— Ще знам, когато възстановите спомените ми, нали така? Аха, без почтителното господине. Напомня на учителя си да внимава за нежелани закъснения.

Айдахо се усмихна, а в отговор получи буквално ухилване. Дете, което възбужда интереса. Лесно бе да му покажеш естествено породилата се привързаност.

„Внимавай с него — бе казала Одрейди. — Чаровник е.“

Айдахо си спомни за казаното от старшата майка преди да доведат детето.

„Тъй като всеки индивид носи отговорност преди всичко пред себе си — рече тогава тя, — оформянето на това «себе си» е обект на най-голямата ни грижа и внимание.“

„Нужно ли е то за един гола?“

През онази нощ се намираха във всекидневната на Айдахо, а Мурбела се оказа най-доволният слушател.

„Ще запомни всичко, на което го научиш.“

„Следователно редакцията на оригинала ще бъде незначителни.“

„Внимавай, Дънкан! Вгорчи живота на едно впечатлително дете, научи го да не вярва никому и вече си сътворил самоубийство, без значение дали ще се случи по-рано или по-късно.“

„Забравяш ли, че познавах башара?“

„Дънкан, а ти не забравяш ли как стояха нещата, преди да бъдат възстановени собствените ти спомени?“

„Знаех, че башарът може да го направи и мислех за него като за свой спасител.“

„Ето как те вижда и той. Особен вид доверие.“

„Ще се отнеса честно към него.“

„Може и да мислиш, че постъпваш честно, но те съветвам да поглеждаш дълбоко в душата си всеки път, когато останеш лице в лице с доверието му.“

„Ами ако сбъркам?“

„Ние ще поправяме, когато е възможно.“ — Тя погледна към видеоочите, след което веднага върна взора си на него.

„Знам, че ще ни следите!“

„Не позволявай това да ти пречи. Не се опитвам да те накарам да се чувстваш неловко. Искам само да си внимателен. И помни че Сестринството познава ефикасни методи на лечение.“

„Ще внимавам.“

„Сигурно все още си спомняш думите на башара: «Жестокостта ни към нашите врагове винаги е смекчена от урока, който се надяваме да им предадем.»“

„Не съм способен да мисля за него като за неприятел. Башарът бе един от най-свестните хора, които някога съм срещал.“

„Великолепно. Оставям го в ръцете ти.“

Сега детето беше тук, на площадката за упражнения, а поведението му говореше, че е нетърпеливо малко повече от обикновено заради колебанията на своя учител.

— Господине, в урока ми влиза ли просто да стоя на едно място? Знам, че понякога…

— Кротувай.

Тег застана мирно по военному. Никой не го бе учил да го прави. Явно беше дошло от оригиналните спомени. Айдахо внезапно се почувства поласкан от проявата на башара.

Знаели са, че ще ме спечели по този начин!

Никога не подценявай убедителността на бин-джезъритските деяния и внушения. Можеш да се уловиш, че извършваш разни неща за Ордена, без дори да подозираш, че върху теб е бил оказван натиск. Ловко и дяволски отвратително! Имаше и нещо в замяна, разбира се. Живееш в интересни времена, както казваше древното проклятие-благослов. Айдахо прецени, че общо взето предпочита интересните времена. Пое дълбоко дъх:

— Възстановяването на първоначалните спомени ще ти причини болка — физическа и душевна. Душевните болки в известен смисъл са по-лоши. Аз съм тук, за да те подготвя за този момент.

Все още в стоеж „мирно“. И нито дума.

— Ще започнем без оръжия, като си представиш, че в дясната си ръка държиш нещо остро. Това е вариант на „петте пози“.! Всяка ответна реакция протича, преди да има нужда от нея. От пусни встрани ръцете си и цялото тяло.

Айдахо мина зад Тег, хвана дясната ръка на детето под лакътя и му показа първите движения.

— Нападателят е като перо, носещо се по безкрайна пътека. Когато перото наближи, то се отклонява и сменя посоката си на движение. Реакцията ти наподобява порив на вятъра, отвяващ перото встрани.