Дюн (Том трети)

Мурбела си бе дала сметка за модела, установен от почитаемите мами. Някога го беше приела, но сега го отхвърляше, без да може да изтъкне всички свои доводи, предизвикали промяната.

Отвикнах от онези неща. Сега биха ми се сторили детински.

Дънкан отново бе спрял практическите занимания. Пот струеше и от учителя, и от ученика. Стояха задъхани и чакаха да възстановят нормалното си дишане, разменяйки странни погледи помежду си. Тайнствен заговор? Детето имаше необичайния за годините си вид на зрял човек.

Мурбела отново си спомни коментара на Одрейди:

„Зрелостта налага свой стил на поведение. Ето един от нашите уроци: дай достъп на безусловните изисквания до съзнанието, внасяйки промяна в инстинктите.“

Те промениха мен, а аз ще продължа да го правя. Забелязваше, че същото става и в отношението на Дънкан към голата-дете.

„Приведена в ход, тази дейност създава много напрежение в обществата, върху които въздействаме — бе казала Одрейди. — И ние сме длъжни да внасяме непрекъснати промени и нагаждания към реалността.“

Но как могат да се пригодят към моите бивши сестри?

Одрейди показа завидно sangfroid29, когато този въпроси бе зададен.

„Изправени сме пред големи преобразувания заради предишната си дейност. Същото беше и при царуването на Тирана.“

Преобразувания ли?

Дънкан говореше на детето; Мурбела се приближи, за да слуша — Запознат ли си с историята на Муад’Диб? Добре. Защото си Атреидски, което включва и недостатъци.

— Господине, като грешки ли да го разбирам?

— Дяволски си прав! Никога не предпочитай определен курс на поведение само защото той ти предлага възможност за драматичен жест.

— Така ли умрях?

Айдахо накара детето да мисли за бившето си аз от свое име.

— Сам ще отсъдиш. Но това винаги е било слабост на атреидите. Привличащи вниманието неща, жестове… Да загине, намушкан от рогата на голям бик, както стана с дядото на Муад’Диб. Голямо представление за народа. Материал за приказки на цели поколения! След сякаш безкрайни времена все още можеш да чуеш тук-там по нещичко от тях.

— Старшата майка ми разказа историята.

— Рождената ти майка сигурно също го е направила.

Момчето потръпна.

— Изпитвам странно чувство, когато те чуя да казваш рождена майка. — В младия глас определено имаше доза страх.

— Странните усещания са едно, а този урок — друго. Говоря за нещо, на което е окачена табелка с неизтриваем надпис: Десиански жест. Някога беше Атреидсиански, но звучи прекалено тромаво.

Детето отново се докосна до същината на зрялото съзнание:

— Дори кучешкият живот има своята цена.

Мурбела затаи дъх, съзирайки за миг истината — разум на възрастен човек в тяло на дете. Объркващо.

— Рождената ти майка е Джанет Роксбъро от рода Роксбъро в Лернаус — каза Айдахо. — Тя беше бин-джезъритка. Твой баща пък беше Лоши Тег, известен като представителен агент на ПОСИТ. След няколко минути ще ти покажа любимата снимка на башара край дома му в Лернаус. Искам да я вземеш и внимателно да изучиш всичко от нея. Както и да мислиш за този дом като за най-предпочитаното от теб място.

Тег кимна, но изражението на лицето му говореше, че се бои.

Беше ли възможно прочутият воин-ментат да познава страха? Мурбела тръсна глава. Естествено имаше интелектуална представа за вършеното от Дънкан, но в събраните отчети за нея съществуваха бели петна. Ето нещо, до което може никога да не се докосне. Какво ли би било усещането да се събудиш за нов живот с непокътнати спомени от друго, преживяно в минало битие време. Подозираше, че е много по-различно от Паметите на света майка.

„Разумът в своето начало — както казваше Дънкан. — Разбуждане на твоето Истинско Аз.“ Чувствах, че съм бил хвърлен в някаква магическа вселена. Съзнанието ми представляваше кръг, който постепенно се превърна в кълбо. Условните форми станаха преходни. Масата престана да бъде маса. След това изпаднах в транс: всичко около мен представляваше блещукаща светлина. Нищо не бе реално. Сетне трансът отмина и аз усетих, че съм изгубил онази действителност. Масата отново бе маса.

Бившата почитаема мама се бе запознала достатъчно подробно с бин-джезъритския наръчник „Връщане на гола към оригиналните спомени“, за да разбере, че Дънкан се отклонява от указанията. Защо?

Айдахо остави детето и се приближи до Мурбела.

— Трябва да говоря с Шийена — рече той, минавайки покрай нея. — Сигурно има по-добър начин.