Дюн (Том трети)

— Повтарям, виж нещата от позицията на кучето! Поплювковците са наказани, както заслужават. То намира начин да освободи света от омразните нещица, а господарят му е доволен от него.

Тег внезапно демонстрира силата на ума си:

— Сестрите мислят ли за нас като за кучета?

— В известен смисъл — да. Никога не го забравяй! Когато се прибереш в стаята си, погледни за значението на израза lese majeste28. Помага да поставим на място взаимоотношенията си с нашите господарки.

Тег отмести поглед към видеоочите, след което се върна в първоначалното положение, но не каза нищо.

От своя страна Айдахо прехвърли вниманието си към вратата зад момчето и добави:

— Историята бе предназначена и за теб.

Събеседникът му скочи и се изправи, след което се обърна в очакване да види старшата майка. Бе влязла обаче само Мурбела. Тя се облегна на най-близката до вратата стена.

— На Бел няма да й хареса начинът, по който говориш за Сестринството.

— Одрейди ми каза да действам по свое усмотрение. — Той погледна към Тег. Изгубихме достатъчно време за приказки. Искам да видя дали тялото ти е научило нещо.

Странна възбуда бе завладяла Мурбела, когато тя влезе в Тренировъчната зала и видя Дънкан с детето. Наблюдава ги известно време, давайки си сметка, че вижда любимия си в нова и почти бин-джезъритска светлина. Разговорът със старшата майка бе намерил продължение в откровеността, с която Дънкан разговаряше с Тег. Изключително странно усещане й дяваше новото осъзнаване на факта, че сякаш самата тя е направила крачка встрани от някогашните си близки съратници. Чувстваше силна болка от загубата.

Много неща липсваха на Мурбела от предишния й живот. Но не и ловът на мъжки екземпляри, пленени и поставени във властта на почитаемите мами. Страстта, която й даваше привличането на нови и нови сексомани, вече бе загубила приятния си вкус благодарение на уроците на „Бин Джезърит“ и връзката й с Дънкан. Признаваше обаче, че тъгува за един детайл от онази власт: усещането за принадлежност към сила, която не може да бъде спряна.

Ставаше дума за нещо колкото абстрактно, толкова и специфично. Не за повтарящите се завоевания, а за очакване на неизменната победа, причина за която отчасти бе и дрогата, споделяна със сестрите — почитаеми мами. Тъй като потребността от нея постепенно отшумяваше след промяната с мелинджа, тя вече виждаше предишното си пристрастяване от различна гледна точка. Химиците в „Бин Джезърит“, проследили заместителя на адреналин от кръвните й проби, държаха готово количество — в случай, че тя пожелае да се върне към познатото. Мурбела обаче знаеше, че няма да го стори. Друга липса я измъчваше. Не запленените мъжкари, а техният постоянен поток. Нещо вътре в нея й казваше, че с това е свършено завинаги. Никога повече няма да се върне към него. Ново познание бе променило миналото й.

Цялата сутрин беше обикаляла коридорите между жилището си и площадката за тренировки и упражнения, избягвайки да гледа Дънкан и детето, защото се страхуваше, че присъствието й би могло да попречи на заниманията им. Напоследък често прибягваше към обиколки като днешната след по-напрегнатите уморителни уроци с преподаващата й света майка. Тогава мислеше почти само за почитаемите мами.

Не, не можеше да избяга от усещането за загуба. Чувстваше празнота и не бе сигурна дали нещо друго би могло да я запълни. Усещането бе по-неприятно дори от чувството, че остаряваш. Защото остаряването като почитаема мама предвиждаше някои компенсации. В онова Сестринство бе установена тенденция на бързо нарастване на събираните на едно място сили с течение на възрастта. Тук нещата бяха други. Загубата бе абсолютна.

Претърпях поражение.

Почитаемите мами никога не приемаха идеята за евентуално поражение. А сега Мурбела се чувстваше принудена да постъпи именно така. Естествено и те не винаги можеха да избегнат смъртта, предизвикана от врагове. Но тези врагове неизменно плащаха.

Имаше закон: цели планети се превръщаха в черна пустош само заради една такава смърт.

Мурбела знаеше, че почитаемите мами-ловци търсят Дома на Ордена. Знаеше също, че би трябвало да помогне на ловците от гледна точка на предишната дължима преданост. Горчивината на личното й поражение се коренеше във факта, че самата тя не желаеше „Бин Джезърит“ да заплати определената цена.

Бин-джезъритките са прекалено ценни.

А за почитаемите мами те бяха неизмеримо ценни. Въпреки че силно се съмняваше дали друга освен нея го подозира. Горделива суетност.

Това бе преценката й за нейните бивши сестри. Както и за мен самата, каквато бях тогава. Ужасяваща гордост. Бе отгледана от множеството поколения, държани в робско подчинение, преди да установят надмощие над другите. Мурбела се бе опитала да го обясни на Одрейди, като й разказваше откъси от историята, научена от почитаемите мами.

„Робът винаги става отвратителен и жесток господар“ — обобщи Одрейди.