Дюн (Том трети)

Бе застанала до прозореца на спалната стаичка и очакваше крайния ефект от изпитото. Отбеляза, че Службата за метеорологичен контрол е успяла с още един утринен дъжд. Измитият пейзаж бе чист и всичко беше потопено в лека романтична мъгла с размити очертания, сведено някак до същността си подобно на стари спомени. Тя отвори прозореца. Влажен и студен въздух облъхна лицето й, връщайки я към възпоминанията така, както го прави отдавна носена дреха.

Пое дълбоко глътка въздух. Чудно хубаво мирише след дъжд! Спомняше си как всичко живо се уголемява и заглажда от падащата вода, ала сегашните дъждове бяха други. Те оставяха след себе си мирис на мокър кремък. Одрейди не го харесваше. Не носеше послание на прясно измити неща, а на обиден живот, който иска всички дъждове да спрат и да останат заключени. Този дъжд не галеше, не напомняше за пълнотата на живота. По-скоро — за някаква предстояща, неизбежна промяна.

Тя затвори прозореца. Върна се отново към познатите аромати и онзи постоянен мирис на шере, идващ от имплантираните доза-тори, задължителни за всеки, който знае местоположението на Дома на Ордена. Чу влизането на помощницата, последвано от тихото шумолене по картата.

Движенията на Стреги говореха за резултатни действия. Изминалите седмици на близко общуване потвърдиха първоначалната преценка на Одрейди. Можеше да се разчита на нея. Не беше блестяща, но притежаваше безпогрешен усет за нуждите на старшата майка. Ако имаше начин да прехвърли чувствителната й същност към потребностите на младия Тег…

Поетият мелиндж оказа пиковото си въздействие, последвано от постепенно отслабване. Отражението на послушницата в прозореца демонстрираше ясно готовността й да получи задача. Явно знаеше за важността на моментите, предизвикани от действието на подправката. Със степента си на подготовка трябва да е очаквала с нетърпение деня, когато най-сетне ще заслужи мистериозното си повишение…

Желая й доброто.

Повечето свети майки следваха канона на обучението и рядко смятаха приемането на подправката за пристрастяване. Но Одрейди мислеше за това всяка сутрин. Вземаш я ден след ден, както го иска тялото ти, следвайки модела на ранната подготовка — минимална доза, достатъчна само за възбуждането на системата на обмяна на веществата и поддържането й във върхово състояние. Биологичните потребности биват насищани по-равномерно с помощта на мелинджа. Храната има по-приятен вкус. Премахва се опасността от случаен или фатален пристъп, сиреч живееш по-дълго, когато я приемаш. Но вече си пристрастен.

След като тялото й получи необходимото, Одрейди примигна и насочи вниманието си към помощницата. Нейното любопитство към продължителния утринен ритуал бе ясно доловимо. Обръщайки се към отражението на Стреги в прозореца, тя попита:

— Учила ли си за отказването от мелинджа?

— Да, старша майко.

Въпреки предупрежденията да не се акцентира върху усещането за пристрастяване към дрогата, дълго тренираната психика долавяше струпващото се негодувание. Духовната подготовка като помощница (дълбоко впечатана при изпитанието с Агонията) се подлага на постепенна ерозия под въздействието на Другите Памети.

Предупреждението гласи: „Отказването отнема един от най-важните елементи за продължаване на живота ти, а ако бъде предприето в късния етап от средната възраст може дори да те убие.“

Колко маловажно бе то сега!

— Отказването има голямо значение за мен — каза Одрейди. — Аз съм една от онези, за които утринната доза е болезнена. Сигурно са ти казали, че и това се случва.

— Съжалявам, старша майко.

Одрейди огледа внимателно картата. На нея ясно се виждаше по-дългата стрелка на пустинята в северна посока, както и чувствителното разширяване на сухите райони на югоизток от Централата, където се намираше станцията на Шийена. След малко върна вниманието си към Стреги, която я наблюдаваше с новопоявил се интерес.

Говори така, защото мисли за тъмната страна на собствените си представи!

— В наше време рядко се обръщаме с необходимия респект към уникалността на мелинджа — каза Одрейди. — Всички стари наркотици, станали слабост на хората, притежават едно и също много важно общо качество, изключение от което прави само подправката. Те скъсяват живота и носят много болка…

— Вече ни го казаха, старша майко.