Дюн (Том трети)

Някои поселища от типа на Пондриле поставяха ударението върху закаляването на поверениците. Всеки ден женският контингент бе изпращан на открито за дълги часове физически труд. Обучаваните, чиито ръце свикваха да ровят земята и се покриваха с тъмни петна от плодов сок, рядко негодуваха, когато по-късно им възлагаха трудни задачи.

Вече бяха излезли от прахта и Клеърби отвори прозорците. Ух, каква жега ливна вътре! Що за дивотии вършеха онези от метеорологичния контрол?

Две сгради в началото на Пондриле бяха свързани една с друга на височина един етаж над улицата, оформяйки дълъг тунел. Одрейди помисли, че липсва само някаква тежка метална или дървена решетка с вериги, за да допълни картината на градска порта от времената на историята преди подправката. Входът, потънал в сумрачна жега, не би се сторил непознат на покрити с броня рицари. Материалът на изпълнението му бе тъмен пластобетон, външно напълно еднакъв с камъка. Зад видеоочите, чиито отверстия бяха разположени отгоре, сигурно се намираха пазачи в очакване.

Тя отбеляза факта, че покритият вход към поселището е чист. В бин-джезъритските общини ноздрите рядко биваха осквернявани от мирис на гнило или други неприятни аромата. Липсваха бордеи. Само тук-там по тротоарите куцукаха сакати. Голяма маса здрава плът. Доброто управление очевидно бе поело грижата да поддържа населението доволно.

Все пак имаме своите осакатени. И не всички — физически.

Клеърби паркира непосредствено до изхода на засенчената страна на улицата и те слязоха. Возилото на Тамалани спря зад тях.

Одрейди се надяваше, че входният пасаж ще бъде островче от хладина сред околната жега, но обърканата до изопачаване природа бе превърнала мястото в пещ с още по-висока температура. Едва ли не с радост излезе в светлината на централния площад, където бликналата от тялото й пот предостави няколко секунди облекчение.

Илюзията бързо се разсея от слънцето, което опали главата и раменете й. Видя се принудена да прибегне към регулиране на метаболитния процес, снижавайки температурата на тялото си.

На централния площад, в отразяваща кръгла повърхност плискаше вода — безгрижна демонстрация с бързо наближаващ край.

Засега може да остане. По морални съображения.

Чуваше следващите я спътници с обичайните им оплаквания и ръмжене срещу „прекалено дългия престой в едно положение“. Откъм долната страна на площада се виждаше забързаната делегация на посрещачите. В челото й Одрейди разпозна Цимпей — началството на Пондриле. Свитата от помощници на старшата майка се разпръсна по сините плочи на площада с фонтана — всички с изключение на Стреги, запазила мястото си до рамото на Одрейди. И групата на Тамалани бе привлечена от плискащата вода. Одрейди помисли, че идеята за водата — неизменна част от мечтата на хората — е толкова древна, че нищо не би могло да я заличи напълно.

Плодородни поля и открити водни пространства с чиста питейна вода, в която да потопиш лицето си и да облекчиш своята жажда.

Наистина, някои от свитата й сега правеха точно това: лицата им блестяха от влагата на фонтана.

Делегацията на Пондриле също спря на сините плочи на площада с фонтана. Цимпей бе довела още три свети майки и пет старши помощници.

Одрейди забеляза, че всички помощници се намираха близо до изпитанието „Агония с подправката“. Те явно мислеха за него: личеше си по сякаш неподвижните им погледи.

Цимпей бе от онези, които тя рядко бе срещала в Централата при случайните й посещения като преподавател. Изглеждаше добре с тъмнокестенявата си коса, станала червеникавочерна на слънчевата светлина. Тясното й лице бе изпито и със сурово изражение. От него се набиваха най-вече очите — в плътно синьо под гъстите вежди.

— Радостни сме да те видим, старша майко — прозвуча гласът й, толкова искрен, сякаш наистина го мислеше.

Одрейди едва-едва наклони главата си. Чувам те. Защо пък ще се радвате да ме видите?

Цимпей разбра. Тя посочи високата и с хлътнали бузи света майка до себе си и каза:

— Нали си спомняш Фали, шеф на овощното ни стопанство? Току-що ме посети с делегация от работещи в градините. Сериозно оплакване.

Обветреното лице на Фали леко сивееше. От претоварване с работа ли? Жената имаше тънки устни над остра брадичка. Черно под ноктите, одобрително отбеляза Одрейди. Не я е страх да се присъедини към ровенето в земята.

Делегация_ на градинари. _Значи оплакванията се множат. Трябва да е сериозно. А не като Цимпей, която се докарва на старшата света майка.

— Да чуем — рече Одрейди.

Загледана в Цимпей, Фали пристъпи към детайлно изложение, без да пропусне да обясни подробности за водещите делегацията. До един добри хора, разбира се.