Дюн (Том трети)

Мурбела се освободи от робата си и се качи на леглото до него.

Без нито едно докосване. Ала поддържайки усещането за близост на телата.

„Първоначалният им план предвиждаше да ме ползват така, че да държат Шийена в ръцете си“ — каза той.

„Както ти го правиш с мен, нали?“

„Правя ли го?“

„Дънкан, понякога си истински смешник.“

„Ако не мога да се надсмивам над себе си, наистина съм загубен.“

„Както се присмиваш над претенциите си за чувство за хумор, нали?“

„Това на първо място. — Той се обърна към нея и захлупи с ръка лявата й гърда, чувствайки как зърното се втвърдява от допира на дланта му. — Знаеш ли, че никога не са ме отбивали от кърмене?“

„Нито веднъж през всички онези…?“

„Никога.“

„Ами да, трябваше да се досетя.“ — Лека усмивка прелетя по устните й, преди двамата внезапно да избухнат в смях и да се вкопчат един в друг, неспособни да устоят повече на изкушението.

Измина известно време, когато Мурбела изведнъж потрети:

„По дяволите, по дяволите, по дяволите!“

„Кой да върви по дяволите?“ — попита Айдахо, след като престана да се смее и те с известно усилие разделиха телата си.

„Не кой, а какво. Съдбата… да я вземат дяволите!“

„Не мисля, че това я безпокои особено.“

„Обичам те, а от мен не се очаква да постъпвам така, ако трябва да бъде истинска света майка.“

Той мразеше забежките, стигащи толкова близо до самосъжалението. Избий го на шеги тогава!

„Никога и в нищо не си била истинска“ — започна да масажира корема й, поиздут вече от бременността.

„Аз съм истинска!“

„Още една думичка, която са изоставили веднага след нейното създаване?“

Тя бутна ръката му, седна и го загледа отвисоко.

„Предполага се, че светите майки никога не обичат.“

„Известно ми е.“

Дали мъката ми сама не е издала себе си?

Но Мурбела бе прекалено отдадена на собствените си терзания.

„Когато стигна до изпитанието Агония с подправка…“

„Обич моя! По никакъв начин не приемам идеята за каквато и да е агония, свързана с теб.“

„Как мога да я избегна? Вече се намирам в спускателния канал. Много скоро ще ме принудят да освободя спирачките. А после ще се движа бързо…“

Айдахо поиска да се обърне, но изразът в очите й го задържа.

„Наистина, Дънкан. Мога да го почувствам. В определен смисъл прилича на бременността. Стига се до положение, когато абортът става прекалено опасен. Трябва да задържиш плода и да продължиш нататък.“

„Добре, тогава значи и двамата се обичаме!“ — Той насила пренесе мислите си от една опасност към друга.

„А те го забраняват.“

Айдахо погледна към видеоочите:

„Кучетата-вардияни ни следят. Имат остри зъби.“

„Знам го. Сега точно на тях говоря. Любовта ми към теб не е недостатък. Собствената им студенина ги прави дефектни. С нищо не се отличават от почитаемите мами!“

Игра, при която една от фигурите не може да бъде премествана.

Поиска му се да го изкрещи, но така заслушалите се зад видеоочите щяха да чуят повече от изречените думи.

Мурбела бе наистина права. Опасно беше да мислиш, че можеш да измамиш мамите.

Нещо помръкна в очите й и тя погледна надолу към него.

„Колко странен бе видът ти тогава“ — намекваше за светата майка, в която можеше да се превърне.

Отхвърли веднага тази мисъл!

Понякога присъствието на чудатости в спомените му я забавляваше. Според нея предишните му прераждания също го бяха направили подобен на света майка в известен смисъл.

„Умирал съм толкова пъти…“

„Спомняш ли си го?“ — Винаги задаваше един и същ въпрос.

Той направи с глава отрицаващ жест, несмеейки да каже каквото и да е, защото наблюдателите-вардияни можеха да го изтълкуват превратно.

Не и за смъртите и съживяванията.

Тяхната повторяемост бе замъглила острите им очертания. Понякога дори не си правеше труда да ги въвежда в тайното депо за данни. Не, ставаше дума за особените сблъсъци с други човешки същества — дълго продължилата сбирка на възпоминания…

Ето, Шийена твърдеше, че иска точно това от него:

„Интимните подробности. Онази материя, желана от всички артисти.“

Но в действителност не знаеше какво иска. Множество сблъсъци на живо бяха довели до раждането на нови значения с различен смисъл. Модели в други модели — сложно преплитане на въздействия и интереси. Дребни нещица придобиваха значимост, която той отчаяно отказваше да сподели с някого, дори с Мурбела…

Нечие докосване до ръката ми. Засмяно детско лице. Блясък в очите на нападател.

Неизброими неща от всекидневието. Познат глас, който казва: „Довечера искам само да опра нависоко краката си и да се сгромолясам. Не ме търси за нищо.“

Всичко се бе превърнало в част от него. Вплетено в характера му. Преживяното го бе циментирало завинаги; той не би могъл да го обясни никому.

Мурбела заговори, без да го погледне:

„Много жени е имало в твоите животи.“

„Не съм ги броил.“

„Обичал ли си ги?“

„Те са мъртви, скъпа. Единственото, което мога да обещая, е отсъствието на ревниви духове в цялото ми минало.“