Дюн (Том трети)

Мурбела заобиколи и спря откъм долната страна на леглото, взряна въпросително в Айдахо: „Изглежда попадам в средата на някакъв разговор?“ „Ключът а в Уравновесеността и хармонията“ — изрече Одрейди.

Дънкан не преставаше да следи внимателно старшата света майка.

„Хората са в състояние да поддържат равновесие на необичайни повърхности — продължи тя. — Дори и на непредсказуеми в по-нататъшното си поведение. Назовава се «в съзвучие с хармонията». Големите музиканти го познават. Знаят го и сърфистите, които следях като дете на Гамму. Някои вълни те изхвърлят, но та ся подготвен и го очакваш. Изкачваш се заднешком и отново яхваш гребена им.“

Без да е в състояние да си го обясни, Айдахо си спомни за други думи, изречени от Одрейди:

„Нямаме тавански хранилища. Рециклираме всичко.“

Рециклираме. Цикъл. Етапи от цикъла. Парченца от мозайката.

Рядко се впускаше в безразборно преследване, защото познаваше по-добри способи. И не само като ментат. Но рециклиране… Следователно Другите Памети не бяха таванско помещение, ползвано за склад, а нещо, което светите майки подлагаха на непрестанна последваща преработка. Тоест те ползваха миналото, но само за да го променят и обновяват.

В съзвучие с хармонията!

Странна алюзия за човек, който твърди, че избягва музиката.

Спомни си и това и долови изображението на собствената си мозайка като ментат. Бе настанала пълна бъркотия. Нищо не пасваше никъде. Случайно пръснати късчета, които по всяка вероятност изобщо не подлежаха на каквато и да е подредба.

И все пак те успяваха!

Гласът на старшата майка продължи да звучи в паметта му. Значи имаше и друго.

„Хората, запознати с този принцип, стигат до самата същина на нещата — каза Одрейди. Предупреждават, че не бива да мислиш за онова, което вършиш. Защото си обречем на сигурен неуспех. Просто го правиш!“

Не мисли. Прави го. Той долови пълното отсъствие на подреденост. Думите й го запратиха обратно към ресурси, различни от подготовката му като ментат.

Бин-джезъритски номера! Бе го сторила съзнателно, знаейки за неминуемото въздействие. Къде беше отишло усещането за привързаност, което той чувстваше да струи от нея? Можеше ли да е загрижена за добруването на някого, към когото се отнася по подобен начин?

Когато Одрейди си тръгна (той едва-едва забеляза излизането й), Мурбела седна на леглото и опъна робата около коленете си.

Хората могат да поддържат равновесие и на необичайни повърхности. Движение в мисловния му апарат: кубчетата от мозайката се опитваха да установят взаимни връзки помежду си.

Чувстваше надигащото се вълнение в заобикалящия го свят. Може би заради двамината странници в оная визия? Те бяха част от нещата. Знаеше го, без да може да каже защо. Какво твърдяха в „Бин Джезърит“? Да!

„Ние променяме старите правила и старите вярвания.“

„Погледни ме!“ — изрече Мурбела.

С Гласа ли? Не съвсем, но бе сигурен, че направи опит да си послужи с него, без някога да е споменавала, че е била обучавана на подобни магьоснически похвати.

Видя в зелените й очи изражението на чужд човек и разбра, че тя мисли за някогашните си съидейници.

„Дънкан, никога не се опитвай да се изкараш по-мъдър от «Бин Джезърит».“

Дали го каза заради видеоочите?

Не бе сигурен. Напоследък най-силно впечатление му правеше интелигентността в погледа й. Буквално усещаше непрестанното й нарастване, сякаш учителите надуваха някакъв балон и интелектът на Мурбела видимо се уголемяваше, също като корема й с намиращия се там нов живот.

Гласът! Какво правеха с нея?

Глупав въпрос. Знаеше какво вършат те. Отнемаха я от него, превръщайки я в своя сестра. Да не бъде вече моята любима, прекрасна Мурбела. А света майка, пресмятаща хладно и отдалеч всяко свое действие. Вещица. Кой би могъл да обича една вещица?

Аз, Завинаги.

„Сграбчват те откъм гърба и те отвличат, за да служиш на собствените им планове“ — каза той.

Веднага долови, че думите му попаднаха в целта. Тя вече знаеше за заложения капан. Проклетите бин-джезъритки бяха дяволски умни! Примамваха я, давайки й на миниатюрни порцийки неща, които ще я обвържат със силата, притегляща я на свой ред към него. Една почитаема мама би реагирала яростно на подобна манипулация.

Другите падат в нашия капан! А не ние в техния!

Сега обаче го правеше „Бин Джезърит“. Посветените в него бяха от различна категория. Почти сестри. Защо да се отрича? Тя искаше да придобие техните умения. Желаеше да приключи с подготвителния период и да започне истинското обучение, долавяйки значимостта му отвъд стените на не-кораба. Нима още не бе осъзнала защо този период продължава толкова дълго?

Защото виждаш неспиращите ти усилия да се измъкнеш от капана.