Дюн (Том трети)

„Събирай противоположните си въпроси и трупай временно набраната информация в едното или другото блюдо на везната. Решенията изваждат от равновесие всяка ситуация. А неравновесията разкриват онова, което търсиш.“

Да! Изваждането от равновесното състояние с изострящи чувствителността въпроси бе умение на ментата като жонгльор. Мурбела спомена нещо предишната вечер. Какво бе то? Лежаха в нейното легло. Спомни си, че бе погледнал цифрите за часа, прожектирани на тавана — 9:47. И бе помислил: прожектираното изображение гълта енергия.

Почти осезаемо почувства енергийния поток на кораба — гигантско затворено пространство, изключено от Времето. Огромна машинна част, функционираща без триене, което създава подражателно присъствие, неразличимо от естествения фон и недоловимо и с най-финия прибор. С изключение на настоящия момент, когато системата бе оставена на резервен вариант със защита не срещу очите, а от виждащите в бъдното.

До него бе Мурбела като източник на друга сила на притегляне, която и двамата усещаха с непрекъснатите й опити да ги слива в едно. Ой, колко енергия бе необходима за противодействие на взаимния магнетизъм! А сексуалното привличане се засилваше, засилваше, засилваше…

Мурбела говори. Да, това беше. Чудновата самоанализа. Гледаше на собствения си живот с нова зрялост, вече бин-джезъритска — непрекъснато засилващо се усещане и доверие към някаква голяма сила, нарастваща в нея.

Всеки път, когато долавяше промяната, му ставаше тъжно. Все по-близо е денят на нашата раздяла. А Мурбела говореше: „Тя (нерядко «тя» бе Одрейди) не престава да иска от мен оценка на любовта ми към теб.“

Спомнил си думите й, Айдахо върна обратно записа на разговора им.

„Опита по същия начин и с мен.“

„И ти какво й отвърна?“

„Оdi at amo. Excrucior.“

Тя се подпря на лакът и погледна надолу:

„Що за език е това?“

„Много стар, но веднъж Лито ме накара да го науча.“

„Преведи“ — изречено заповеднически, сякаш от старата й природа на почитаема мама.

„Мразя я и я обичам. Това ме разсипва.“

„Наистина ли ме мразиш?“ — не можеше да повярва. „Онова, което мразя, е обвързано с факта, че не съм господар на себе си.“ „Ще ме изоставиш ли, ако се появи възможност?“

„Искам отново сам да вземам решенията си.“

„Но това е игра, при която едната от фигурите не може да бъде премествана.“

Ето какви бяха нейните думи! Когато си ги припомни, Айдахо не усети прилив на въодушевление. Все едно, че очите му внезапно се бяха отворили след продължителен сън. Игра, в която една от фигурите не може да бъде местена. Да, игра. Неговото собствено схващане за не-кораба и за онова, което Сестринството правеше тук.

Да, имаше още неща за споделяне.

„Корабът е личното ни специално училище“ — каза Мурбела.

Оставаше му само да се съгласи. Сестринството подсилваше ментатските му способности да отсява информация и да изважда на бял свят онова, което се бе задържало. Долавяше докъде може да доведе това и чувстваше вледеняващ страх.

„Очистваш нервните проходи. Блокираш разсейванията и ненужните лутания на мисълта“

Всъщност пренасочваш реакциите си към онзи опасен метод, който всеки ментат е предупреден да избягва: „Там можеш и да погубиш себе си.“

На учениците биваха представяни вегетиращи люде — „провалили се ментати“ — съзнателно оставени живи за демонстрация на опасността.

Но и какво изкушение предлагаше този метод! Осезаваш цялата му сила. Нищо не е скрито. Всичко е познато.

Посред обзелия го страх Мурбела се обърна към него, както бе легнала, и той мигновено долови почти експлозивната сила на сексуалното напрежение.

Още не! Още не!

Един от тях бе казал нещо друго. Какво? Внезапно се замисли за граничните възможности на логиката като средство за излагане на мотивите на Сестринството.

„Често ли правиш опити да ги анализираш?“ — попита Мурбела.

Едновременно странен и обезпокоителен бе фактът, че тя успяваше да попадне на неизречени от него мисли. А отричаше, че може да проникне в друг мисловен свят:

„Просто чета теб, мой гола. Ти си мой, както знаеш.“

„Напълно вярно.“ — Казано почти на шега, но скриващо нещо по-стойностно и сложно.

Всеки анализ на човешката психика представлява клопка и той й го напомни:

„Мислейки, че знаеш защо постъпваш по даден начин, предоставяш всякакви извинения за необичайно поведение.“

Извинения за необичайно поведение! Ето още едно късче от мозайката. Нов момент, от играта, в която чиповете вече бяха вина и срам.

Гласът на Мурбела прозвуча прекалено замислено:

„Предполагам, че можеш да намериш благовидно оправдание за всичко, позовавайки се на някаква травма.“