Дюн (Том трети)

Одрейди познаваше модела. Имаше обсъждания във връзка с неизбежното последствие. Цимпей бе присъствала на някои от тях. Как би могло да се обясни разумно на хората, че някакъв отдалечен във времето червей (който дори може би още не съществува) е причината за настоящата промяна? Как да обясниш на фермерите, че не става дума за „още малко дъжд“, а се бърка право в сърцето на цяла планета! Още дъжд по тукашните места можеше да доведе до смяна на посоката на ветровете, духащи във високите слоеве на атмосферата. Това на свой ред би предизвикало повсеместни промени и ветровете широко щяха да се окажат не само много неприятни, но и опасни. С въвеждането на погрешни данни и условия бе твърде лесно да се появят дори гигантски торнада. Времето на една планета е простичко нещо и неговото регулиране не бива да се прави с лека ръка. Както винаги съм изисквала. Всеки път се налага оглед и пълна проверка на цялото уравнение.

— Последният глас принадлежи на планетата — изрече Одрейди старото напомняне на Сестринството за склонността на човешките същества да грешат.

— Дюн още ли има право на глас? — запита Фали с повече горчивина, отколкото бе очаквала старшата света майка.

— Чувствам горещината. На идване видяхме и листата в плодовите ви градини — каза Одрейди. Сестро, знам какво те безпокои.

— През тази година ще загубим част от реколтата — заяви Фали с обвинителна нотка в думите си. По твоя вина!

— Какво обясни на дошлата делегация? — попита Одрейди.

— Че пустинята трябва да се разширява, а от метеорологичната служба не могат да изпълняват всички потребни ни корекции.

Истината. Приетата ответна реакция. Болезнена, каквато нерядко е действителността. Единственото, на което можеха да разчитат сега. Скоро предстоеше нещо важно. Междувременно — повече делегации на недоволни и загуби на реколта.

— Старша майко, ще пиеш ли чай с нас? — намеси се дипломатично Цимпей.

Старша майко, виждаш ли как всичко ескалира? Сега Фали ще се върне при плодовете и зеленчуците. На своето място. Посланието е предадено.

Стреги се окашля.

Отвратителният_ жест трябва да бъде овладян! _Но смисълът му бе ясен. На нея й бе наредено да се грижи за графика. Време е да вървим…

— Тръгнахме късно — каза Одрейди. — Спряхме, за да раздвижим нозете си и да видим дали сте се натъкнали на затруднения, които не можете да разрешите сами.

— Старша майко, можем да решим нещата с градинарите. Сухият и рязък тон на Цимпей каза много повече от произнесените няколко думи, така че Одрейди почти се засмя.

Инспектирай колкото си щеш, старша майко. Огледай навсякъде. И пак ще намериш Пондриле подреден по бин-джезъритски.

Одрейди погледна към возилото на Тамалани. Част от хората вече се връщаха към интериора, за който се грижеше климатизатор. Тамалани бе застанала до вратата — разстояние, удобно за наблюдение.

— Цимпей, чувам, добри неща за теб от отчетите — каза Одрейди. — Очевидно се справяш без наша намеса. Не искам да ви ангажирам с прекалено голяма свита.

Последната фраза бе изречена достатъчно високо, за да е сигурно, че ще бъде чута от всички.

— Къде ще нощувате, старша майко?

— В Елдио.

— От известно време не съм слизала надолу, но чувам, че морето е много по-малко.

— Облитанията потвърждават чутото от теб. Цимпей, не си прави труда да ги уведомяваш за идването ни. Те вече знаят. Бяхме длъжни да ги подготвим за сегашното нашествие.

Завеждащата плодовите насаждения Фали пристъпи леко напред:

— Старша майко, ако е възможно за нас да…

— Фали, кажи на работещите в градините, че могат да избират: или да мърморят и чакат идването на почитаемите мами, за да бъдат превърнати в роби, или да отидат с Разпръскването.

Одрейди се върна при колата си, седна вътре и остана със затворени очи доста време след уплътняването на вратите. Когато ги отвори, вече бяха излезли от Пондриле и се носеха по огледалната повърхност на пътя през южния пръстен от овощни градини. Тишината около нея бе заредена с напрежение. Сестрите бяха потънали дълбоко във въпросите, които сами си задаваха във връзка с поведението на старшата майка. Незадоволително представяне. Настроението се прехвърли по естествен път и върху помощниците. Стреги бе помръкнала.

Времето изискваше внимателно отношение. Думите вече не обтичаха приятно оплакванията. Добрите дни биваха измервани с понижаващ се коефициент. Всички знаеха естеството на причината, но промените неизменно оставаха във фокуса на всеобщото внимание. По видимо осезаем начин. Не можеш да се оплакваш от старшата майка (поне без уважителна причина!), но можеш непрестанно да роптаеш срещу времето.