Дюн (Том трети)

— Агентът ще поиска да избегне сблъсъка с дилемата „да — не“ — каза лейди Джанет, потупвайки плота на масата. — Задържай, отлагай и пак задържай. Налага се да накараш лицетанцьорите да напуснат кораба.

— Те ще се досетят, разбира се.

— Да, драги мой, и тъкмо това е опасно. Винаги трябва да провеждаш срещите си на собствена територия и с хора от личната си охрана.

Майлс Тег помнеше, че баща му наистина успя да изкара лицетанцьорите от техния кораб. Майка му го бе взела със себе си при видеоокото; оттам той видя облицованата с медна изолация стая, в която се сключи сделката, донесла най-възторжено одобрение от страна на ПОСИТ и съответното щедро премиално възнаграждение.

Тег за първи път виждаше лицетанцьори — двама малки мъже, еднакви като близнаци. Имаха кръгли лица почти без брадички, чипи носове, тънки устенца, очи като черни копчета и късо подстригана бяла коса, настръхнала на главите им подобно косми на четка. И двамата бяха облечени като гостувалия агент — с черни куртки и панталони.

— Илюзия, Майлс — обясни майка му. — Въображаемата действителност е техният специалитет. Тлейлаксианците създават измамни представи, за да постигнат реални цели.

— Като магьосника от Зимното шоу ли? — попита той, без да откъсва поглед от видеоокото и смешно смалените фигурки.

— Добро сравнение — кимна лейди Джанет, която също следеше сценката във видеоокото, докато говореше, а едната ѝ ръка покровителствено обхвана раменете на нейния син.

— Майлс, пред теб е злото. Вгледай се в него внимателно и го запомни. Лицата, които виждаш, могат за миг да се променят. Двамата могат да станат по-високи и по-едри. Могат да се превърнат в баща ти например… с такава точност, че само аз ще съм в състояние да доловя подмяната.

Тег не усети как устата му се е отворила и останала така, сякаш иска да произнесе буквата „О“. Момчето не откъсваше поглед от видеоокото, слушайки как неговия баща обяснява, че цената на ориза от ПОСИТ отново се е повишила до тревожно равнище.

— А най-страшното от всичко е — добави майка му, — че някои от новите лицетанцьори могат да изтеглят част от съдържанието на паметта на своите жертви само като докоснат тяхното тяло.

— Да четат в мозъка им, така ли?

— Не точно. Предполагаме, че взимат отпечатък от спомените, подобно на процеса на холофотографирането. Впрочем те още не знаят, че сме научили за последната им хитрост.

Майлс разбра точно думите ѝ. Не трябваше да говори за чутото; дори с майка си и баща си. Тя току-що го беше посветила в умението да пази тайна според изискванията на Бене Гесерит. Отново насочи цялото си внимание към фигурките на екрана.

Лицетанцьорите не изразиха с нищо реакцията си към последните думи на Лоши Тег, но нещо все пак сякаш проблесна в очите им.

— Как са станали толкова зли и опасни? — попита Майлс.

— Те са същества от обособен тип, подготвени да не възприемат определена форма или изражение на лицето при общуване. Сегашният си вид са приели единствено заради мен. Знаят, че ги наблюдавам.

Майлс наклони глава на една страна и се взря в лицетанцьорите. Външният им вид бе, твърде приветлив и с нищо не загатваше за опасност.

— Нямат усещане за собствените си личности, защото не са такива — продължи с обясненията майка му. — Разполагат само с инстинкт за опазване на своя живот, освен ако не получат заповед от господарите си да умрат за тях.

— Биха ли го направили?

— Случвало се е много пъти.

— А кои са господарите им?

— Хора, дето рядко напускат планетите на Бене Тлейлакс.

— Имат ли деца?

— Лицетанцьорите нямат. Те са стерилни хибриди. Но техните господари могат да се размножават. Потомството им обаче е доста странно. Родиха се две-три същества от женски пол, ала въпреки всички усилия не успяхме да сондираме техните Други Памети.

Майлс се намръщи. Знаеше, че майка му е бене-гесеритка. За него не беше тайна, че светите майки носят в себе си чудодеен съд, побрал Други Памети, които могат да ги върнат назад през всичките хилядолетия на Сестринството. Дори бе чувал нещичко и за самия процес на целенасоченото размножаване. Светите майки си служеха със специално подбрани мъже, от които раждаха необикновени деца.

— Как изглеждат тлейлаксианците жени? — попита Майлс.

Така зададеният въпрос бе свидетелство за възприемчивост и лейди Джанет почувства заслужена гордост. Да, с почти пълна сигурност можеше да се твърди, че пред нея се намира бъдещ ментат. Специалистките по размножаването бяха се оказали прави с данните си за генетичния потенциал на Лоши Тег.

— Никой извън техните планети не е съобщавал за среща с женско същество от света на Тлейлакс — отговори тя.

— А има ли такива изобщо?

— Да, съществуват.

— Жени сред лицетанцьорите?

— Могат да бъдат мъже или жени по свой избор. Наблюдавай ги внимателно. Те разбират какво прави баща ти сега и се вбесяват.

— Ще се опитат ли да му сторят някакво зло?

— Не смеят. Знаят, че сме взели предпазни мерки. Виж челюстите на онзи, дето стиска зъби. Това е един от начините да изразяват яда си.

— Преди малко каза, че са същества, пригодени за… обособено общуване?