Дюн (Том трети)

Съветниците образуваха твърде разнородна групичка. Бяха все потомци на стари жречески родове и всеки от тях тайно къташе в сърцето си убеждението, че нещата ще тръгнат по-добре, ако лично той седне на пейката на Туек.

Мършавият и с изпито лице Стирос започна пръв като Говорител на опозицията:

— Тя не е нещо повече от бедно и бездомно дете на пустинята, яздило Шай-хулуд. Знаете за забраната, така че наказанието е задължително.

Останалите заговориха почти едновременно:

— Не! Не, Стирос. Предаваш погрешно нещата! Не беше застанала на гърба на Шай-хулуд както свободните някога. Нямаше нито куки, нито…

Жрецът се опитваше да ги надвика.

Туек видя, че скоро стигнаха до задънена улица — трима на трима с Ъмпруд Дебелака и един почитател на хедонизма, настояващ за „предпазливо одобрение“.

— Не можеше да определя посоката на Шай-хулуд — представи своя аргумент Ъмпруд. — Всички видяхме как се спусна на пясъка и Му заговори без никакъв страх.

Да, всички го бяха видели — било в момента, на живо, или на холофотографията, направена от съобразителен наблюдател. Ала бездомно дете или не, момичето се бе изправило срещу Шай-хулуд и разговаряло с Него. И той не го бе погълнал. Червеят на-Бога бе отстъпил, оттегляйки се в пустинята.

— Ще я подложим на изпитание — отреди Туек.

Рано на следващата сутрин един орнитоптер, управляван от двамината жреци, които я бяха довели от пустинята, пренесе Шийена далеч от погледите на обитателите на Кийн. Жреците я свалиха на върха на една дюна и заложиха в пясъка точно възпроизведено копие на някогашното кречетало(#) на свободните. После освободиха предпазителя и наоколо се понесе силното ритмично тракане, което от хилядолетия бе призовавало Шай-хулуд. Мъжете се втурнаха към топтера и го издигнаха над страшно уплашената Шийена, останала сама на двайсетина метра от кречеталото.

Дойдоха два червея. Не бяха от най-големите — не повече от петнайсет метра дълги. Единият от тях мигновено отне думата на кречеталото, като го глътна. После и двата приближиха, движейки се успоредно един до друг, и спряха на по-малко от шест метра пред Шийена.

Тя остана права, със свити юмручета на отпуснатите покрай тялото ръце. От жреците можеше да се очаква само това — бяха я оставили за храна на Шейтан.

Двамата свещеници в кръжащия топтер гледаха като омагьосани. Сцената, благодарение на техните наблюдателни камери, бе следена с притаен дъх и в жилището на Върховния жрец в Кийн. Всеки вече бе наблюдавал такова събитие не един и два пъти. Подобно наказание стана честа практика напоследък, защото се бе оказало подходящ начин за разчистване на сметки с някой обструкционист от жреческото съсловие или пък за придобиването на нова наложница. Ала никога досега не бяха виждали само дете в ролята на жертва. И то какво дете!

Червеите-на-Бога припълзяха бавно след първото си спиране. После отново се заковаха само на три метра от Шийена.

Решила да приеме съдбата си, тя не побягна. Помисли, че много скоро ще се озове при своите родители и приятели. Но тъй като чудовищата не помръдваха, ужасът ѝ отстъпи място на гнева. Жреците-гадняри я бяха оставили сама тук! Чуваше плясъка на топтера над главата си. Гореща миризма на подправка изпълваше въздуха наоколо. Тя вдигна дясната си ръка към топтера, посочи го и извика:

— Хайде, изяжте ме! Това чакат да видят!

Жреците не можеха да чуят нейните думи, но жестът ѝ беше красноречив; освен това видяха, че говори на двата Божествени червея. Насоченият към тях пръст не вещаеше нищо добро.

Червеите не помръдваха.

Шийена свали ръката си.

— Вие убихте майка ми и баща ми, както и всички мои приятели! — обвинително изкрещя тя.

После пристъпи напред и размаха юмрук към тях.

Червеите отстъпиха, спазвайки досегашната дистанция.

— Ако не ме искате, върнете се там, откъдето сте дошли! — отпъди ги с ръка към пустинята.

Те послушно отстъпиха още малко и направиха едновременен завой в указаната посока.

Жреците ги проследиха с топтера на повече от километър разстояние, където чудовищата се заровиха. Чак тогава мъжете поеха обратно, обзети от страх и безпокойство. Прибраха детето на Шай-хулуд от пясъците и се насочиха към Кийн.

Привечер в тамошното посолство на Бене Гесерит вече разполагаха с подробен отчет. До сутринта към Дома на Ордена пътуваше надлежното известие.

Най-после се беше случило!