— Също като кошерните насекоми, Майлс. Не притежават изграден образ за себе си. Без чувство за самоосъзнаване са, затуй излизат извън границите и на най-принизеното разбиране за нравственост и морал. Не може да се вярва на каквото и да е, казано или сторено от тях. Майлс потръпна.
— Никога не сме успявали да открием у лицетанцьорите дори заченки на етичен кодекс — добави лейди Джанет. — Представляват плът, превърната в автомат. Нямайки усещане за осъзнато присъствие на собствените си личности, те нищо не ценят и дори в нищо не се съмняват. Създадени и подготвени са само за да се подчиняват на своите господари.
— Значи, наредили са им да дойдат тук и да купят ориз.
— Съвършено вярно. Казали са им да го вземат и че няма друго място, където биха могли да направят същото.
— И са длъжни да го купят от татко, така ли?
— За тях той е единственият източник. Ето, гледай, сине — сега плащат с меланж. Виждаш ли?
Майлс забеляза как от едни в други ръце преминават оранжево-кафеникавите маркери на подправката — висока купчинка, извадена от някакво куфарче, оставено на пода.
— Цената е много пъти по-висока от онази, която са очаквали — каза лейди Джанет. — Нещата ще бъдат леснопроследими.
— Защо смяташ така?
— Приемникът на пратката ще банкрутира. Мисля, че вече познаваме купувача. Който и да е той, не ще може да се скрие от нас. И тогава наистина ще разберем какво е било изтъргувано тук.
След туй майка му започна да изброява несъответствията, които издаваха лицетанцьорите за предварително подготвените очи и уши. Повечето признаци бяха буквално незабележими, но с нейна помощ Майлс почти веднага започна да ги долавя. И точно тогава властната жена до него подхвърли, че според нея той може да стане ментат, а може би и нещо повече…
Малко преди тринайсетия си рожден ден беше проводен в школата за напреднали в бене-гесеритския укрепен район Лампадас, където твърде скоро потвърдиха дадената от майка му преценка. Изпратиха ѝ съобщение: „Сдобила си ни с воин-ментат, както и се надявахме.“
Тег се запозна със съдържанието на записката едва след смъртта на лейди Джанет, когато преглеждаше останалите от нея вещи. Думите бяха записани на малък лист хартия от ридулианов кристал с монограм на Дома на Ордена в долната му част; именно това листче стана причина той да изпита странното усещане за отместване във времето. Паметта му се раздвижи и мигновено го върна обратно в Лампадас. Спомни си как любовта и страхопочитанието, които изпитваше към майка си, бяха умело пренасочени към самото Сестринство, каквато очевидно бе и крайната цел. Той обаче го разбра едва по време на по-късното си обучение като ментат, а и осъзнаването на този факт не доведе до особени промени в общия ход на нещата. Макар и незначително на пръв поглед, станалото го привърза още по-силно към Бене Гесерит. То само затвърди увереността, че Сестринството трябва да остане една от главните му опори. Вече знаеше, че бене-гесеритското общество е сред най-мощните фактори в неговата вселена — поне равно на Космическото сдружение, по-силно от Съвета на Говорещите с риби, наследил ядрото на старата империя на Атреидите, далеч по-могъщо от ПОСИТ и всъщност с еднакъв потенциал с фалшификаторите от Икс и с Бене Тлейлакс. Малко, но важно доказателство за авторитета на Сестринството беше фактът, че бе запазило силата и властта си въпреки произвеждания в резервоарите на тлейлаксианците меланж, разрушил ракианския монопол върху подправката по същия начин, по който иксианските кораби за далечни пътувания бяха разклатили изключителното правомощие на Сдружението за космически полети.
По онова време Майлс Тег вече познаваше добре състоянието на нещата както в исторически, така и в съвременен аспект. Щурманите на Сдружението отдавна не бяха единствените, които можеха да проследят предварително движението на кораб през диплите на космическото пространство — намиращ се в определен момент в една галактика, а само след миг в друга.
Сестрите в школата не криеха почти нищо от него, дори го посветиха в истината за атреидското му потекло. Последната откровеност се оказа задължителна във връзка с изпитанията и проверките, на които бе подлаган. Очевидно искаха да разберат дали прорицателството му е подвластно. Дали би могъл, подобно на щурман, да съзира съдбоносни препятствия напред във времето? Той не издържа теста. Провериха го за не-стаи и не-кораби. Оказа се сляп и за тези съоръжения, подобно на останалата част от човешкия род. По време на последния тест го подложиха на засилена диета с нарастващи дози подправка, което пък стана причина да изпита пробуждането на своето Истинско Аз. „Начално Осъзнаване на Разума“ — дефинира го една от обучаващите го Сестри, когато той я помоли за обяснение на странните му усещания.