Дюн (Том трети)

Когато Шийена се разсмя, Белонда се видя принудена да се присъедини, макар и с ледена отсянка. Много дълго помнеше кога е била сконфузвана.

— Всички ще го видят и ще възкликнат: „Забелязвате ли с какво доверие се ползва старшата света майка!#“ — рече Шийена.

— А, значи го искаш от морални подбуди! — Белонда явно бе стигнала до етап, при който би приела почти всяко обяснение.

Погледът на Одрейди огря младата жена. Милa моя малка умнице! Шийена не само бе престанала да дразни Бел, но се стараеше и да подсилва чувството й за самоуважение. Светата майка го знаеше, разбира се, така че оставаше неизбежният бин-джезъритски въпрос: Защо?

Доловила подозрението, Шийена каза:

— Спорът ни е свързан с Майлс и Дънкан. Ако питате мен, направо ми се повръща от него.

— Дар, само ако можех наистина да знам какво вършиш! — обади се Белонда.

— О, Бел, енергията си има свои пътеки!

— Какво искаш да кажеш? — прозвуча доволно стреснато.

— Те ще ни намерят, Бел. И знам как ще стане.

Белонда буквално зяпна.

— Ние робуваме на навиците си — рече Одрейди. — Роби сме на енергиите, които създаваме. А могат ли робите да бъдат свободни? Бел, ти познаваш проблема не по-зле от мен.

Този път Белонда действително бе поставена в затруднено положение.

Одрейди се загледа в нея.

Гордост. Това виждаше, взирайки се в сестрите си и местата, където те попадаха. Достойнството бе само маска. Не истинска смиреност. Вместо това имаше видимо съгласие — уникален бин-джезъритски модел, който звучеше като предупредителен клаксон в едно общество, запознато добре с голямата опасност от моделно мислене.

Шийена бе объркана.

— Навици ли?

— Да, те винаги те преследват. Същината на личността, която съградиш в представите си, ще върви по петите ти. Дух, бродещ наоколо в търсене на тялото… Ние се пристрастяваме към собственото аз, което създаваме. И ставаме роби на сътвореното от нас. Пристрастили сме се към почитаемите мами, както и те — към нас!

— Още нещо от проклетия ти романтизъм! — почти изкрещя Белонда.

— Да, романтичка съм, и то по същия начин, по който беше Тирана. Той можеше сам да изостри чувствителността си към вече заложената форма на своето творение. Аз пък съм чувствителна към неговия капан-прозрение.

О, колко наблизо бе преследвачът и колко дълбока бе ямата.

Белонда съхрани остротата на бойния си дух:

— Казваш, че знаеш как ще ни намерят?

— Нужно е само да си дадат сметка за собствените си навици… Какво има?

От покрития пасаж зад Белонда се бе появила помощница със съобщение.

— Старша майко, за светата майка Дортужла е. Майка Финтил я заведе до апартамента за пристигащи. Ще е тук след по-малко от час.

— Доведете я в работната ми стая! — Одрейди погледна влязлата с отнесен поглед. — Каза ли нещо?

— Майка Дортужла е болна — изрече помощницата.

Болна ли? Колко необичайно е това за света майка.

— Запазено право на преценка — отзова се Белонда като ментат и в същото време като враг на романтизма и неистовото въображение.

— Тамалани да се качи като наблюдател — нареди Одрейди. Дортужла влезе накуцвайки, подпряла се на бастун и подкрепяна от Финтил и Стреги. В очите й имаше твърдост, както и усещане за мигновена преценка на обстановката. Бе отметнала качулката на робата и открила тъмната си коса, опъстрена с кафявото на слонова кост от античността; когато заговори, в гласа й ясно се долови умора.

— Постъпих така, както нареди, старша майко — каза тя, след като Финтил и Стреги излязоха; после седна без покана в стола-люлка до Белонда, преди да отправи къси погледи към Шийена и Тамалани вляво, за да закове накрая твърдо очите си в Одрейди. — Ще се срещнат с теб в Свързващия възел. Мислят, че идеята за избора на мястото е тяхна, но там се намира и Кралицата-паяк!

— Кога? — попита Шийена.

— Искат да бъде след сто стандартни дни, считано от настоящия момент. Мога да бъда по-точна, ако пожелаеш.

— Защо толкова късно? — запита Одрейди.

— За моето лично мнение ли питаш? Ще използват времето, за да подсилят защитните системи на Възела.

— А гаранции? — дойде от страна на Там, стегнато, както винаги.

— Дортужла, какво става с теб? — възкликна Одрейди, стъписана от слабостта на треперещата пред нея жена.

— Правиха си опити… Но не това е важното. Основното са условията. Ето същността им: обещават ти безопасно пристигане и напускане на Възела. Не го вярвай. Позволява ти се малка свита от прислужници, не повече от пет. Предполага се, че ще убият всички твои придружители…

— Да не би да очакват от мен да им поднеса покорството на „Бин Джезърит“? — За първи път гласът на Одрейди прозвуча ледено, тъй като думите на пристигналата разбудиха привидението на пълна капитулация.

— Това бе примамката.

— А сестрите, които тръгнаха с теб? — попита Шийена. Светата майка се чукна по челото с познатия жест на Сестринството:

— Тук са. Взехме общо решение за наказание на почитаемите мами.

— Мъртви? — Одрейди с мъка извади думата иззад устните си.