Дюн (Том трети)

— Правиха опити да ме принудят да се приобщя към тях. „Нали виждаш, ще убием следващата, ако не приемеш.“ Тогава им казах да убият всинца ни, за да свърши всичко, но и да забравят за среща със старшата света майка. Не го приеха, докато не останаха без заложници.

— С всяка от тях ли Сподели? — попита Тамалани.

Съвсем нормалната загриженост на Там, наближила собствената си смърт.

— Да, под претекст, че искам да бъда сигурна за гибелта им. Струва си обаче да знаете всичко. Онези жени са същинска гротеска! Разполагат с футари в клетки. Телата на сестрите ми бяха хвърлени там и футарите ги изядоха. Кралицата-паяк (подходящо име!) ме накара да гледам тази сцена.

— Отвратително! — обади се Белонда.

Дортужла въздъхна:

— Естествено, те не знаят, че в Другите Памети има и по-страшни гледки.

— Постарали са се да минеш отвъд прага на чувствителността си — рече Одрейди. — Много са глупави. Бяха ли изненадани, когато ти не реагира според очакванията им?

— Разочаровани и направо огорчени, бих казала. Според мен са виждали и други да постъпват по същия начин. Рекох им, че този способ за получаване на информация е не по-лош от всеки друг. И май успях силно да ги огорча.

— Канибализъм, значи — промърмори Тамалани.

— Само привидно — възрази Дортужла. — Футарите определено не са човешки същества. Просто опитомени диви животни.

— Нямаше ли ги дресьорите им? — попита Одрейди.

— Не видях нито един. Футарите обаче наистина могат да говорят. Те казват „Яде!“, преди да започнат да се хранят и се подиграват на почитаемите мами, оказали се наоколо: „Ти гладна?“ Подобни неща… Много по-интересно е онова, което става, след като се наситят.

Дортужла получи пристъп на кашлица.

— Опитаха и с някакви отрови — изрече на пресекулки тя. — Глупави жени!

След като дишането й се нормализира, продължи:

— Един от тях дойде до преградните железа на клетката след техния, хм, банкет… Съществото погледна Кралицата-паяк и издаде някакъв особен звук — нещо средно между писък, ръмжене и фучене. Никога не бях чувала нищо подобно. Вледеняващо! Почитаемите мами в помещението се смръзнаха по местата си и мога да се закълна, че ужасно се уплашиха.

Шийена докосна ръката на Дортужла:

— Както хищникът стъписва жертвата си и тя остава неподвижна, нали?

— Без съмнение. Звукът имаше характеристика на Гласа. Футарите изглеждаха изненадани, че не са ми подействали.

— А реакцията на почитаемите мами? — запита Белонда; за един ментат бе напълно в реда на нещата да поиска такова сведение.

— Възцари се обща суматоха, когато говорът им се върна. Много от тях настоятелно призоваваха височайшата почитаема мама да унищожи футарите. Обаче нейното разбиране по въпроса бе самата спокойна противоположност: „Твърде ценни са живи.“

— Знак на надежда — рече Тамалани.

Одрейди погледна към Белонда с думите:

— Ще наредя на Стреги да доведе тук башара. Възразяваш ли?

Белонда демонстрира съгласие с кратко кимване. Всички знаеха, че трябва да се хванат на играта, въпреки съображенията си за намеренията на Тег.

Одрейди каза на Дортужла:

— Искам те в апартамента за мои лични гости. Ще пратим лекари-Сук. Поръчай онова, от което имаш нужда и се приготви за среща на Съвета в пълен състав. Ти си мой специален съветник.

Дортужла се прозя, изправяйки се с мъка на краката си:

— Не съм спала почти петнайсет дни, а ще имам нужда и от по-специална храна.

— Шийена, погрижи се и доведи тук лекарите-Сук. Тамалани, ти остани с башара и Стреги. Искам редовни доклади. Той сигурно ще настоява да отиде в централната база на войските, за да поеме лично командването. Предостави му комуникационна линия с Дънкан. Нищо не бива да им пречи.

— Трябва ли да съм при Тег? — поинтересува се Тамалани.

— Ще си като пиявица с него. Дори Стреги не бива да го придружава, без ти да знаеш. Той иска Дънкан за учител по оръжейно майсторство. Увери се, че е съгласен със задържането на Айдахо в не-кораба. Белонда, пълен приоритет за всяко искане на Дънкан, свързано с данни по оръжейни въпроси. Някакви коментари?

Липсваха. Да, имаше достатъчно мисли и съображения за последствията, но решителното поведение на Одрейди явно зарази останалите.

Когато седна обратно на мястото си, старшата майка затвори очи и почака тишината да и каже, че е сама. Разбира се, видеоочите продължаваха да наблюдават.

Знаят, че съм уморена. Може ли някой да не е при тези обстоятелства? Още три сестри, убити от ония чудовища! Башарът! Трябва да почувстват удара на нашия камшик, за да научат веднъж завинаги урока си!