Дюн (Том трети)

Бяха минали двайсет дни, откакто бе освободила Тег, за да отиде в главната база на разквартируваните военни части. Из Централата бродеха слухове, особено сред прокторите, макар че още нямаше признаци за следваща проверка на вота. Днес предстоеше обявяването на нови решения, включващи доста повече неща от посочването на онези, които щяха да я придружават до Свързващия възел.

Тя огледа столовата — неприветливо място с жълти стени, нисък таван и малки правоъгълни маси, подреждани една до друга за по-големи групи. През прозорците се виждаше двор-градина под прозрачен похлупак. Нискостъблени кайсии със зелени плодове, тревна площ, пейки… Когато слънчевата светлина пълнеше оградения двор, сестрите се хранеха навън. Днес обаче нямаше слънце.

Тя отмина мястото за самообслужване, което й отстъпиха. По-късно, сестри.

При ъгловата маса близо до прозорците (запазена за нея) преднамерено отмести столовете. Кафявият на Бел — с биологично саморегулиране — започна слабо да пулсира заради непривичното за него смущаване на покоя. Одрейди седна с гръб към помещението, знаейки, че постъпката й ще бъде изтълкувана правилно. Оставете ме насаме с моите мисли.

Докато чакаше, загледа се към двора. Окръжаващият го жив плет от екзотични храсти с пурпурни листи бе пламнал в червено — гигантски цветове с фини тъмножълти тичинки.

Белонда пристигна първа и се отпусна в любимия си саморегулиращ се стол, без да каже и дума за новото място, на което го бе намерила. Напоследък често се появяваше неспретната — с охлабен пояс, набръчкана роба и трохи от храна по гърдите. Днес обаче външният й вид бе безупречен.

Хм, защо ли е така?

— Там и Шийена ще закъснеят — каза тя.

Одрейди прие, съобщението, без да престава да я оглежда внимателно. Не беше ли и малко по-слаба? Изглеждаше невъзможно една сестра да е напълно изолирана от протичащото в сетивната зона на нейните грижи, но понякога работното напрежение й пречеше да забележи дребните промени. Трябваше да се върне малко назад в наблюденията си, за да установи, че стоящата сега пред нея света майка е била досущ същата през последните няколко седмици.

Нещо се бе случило с Белонда. Всяка от присъстващите бе в състояние да упражнява достатъчен контрол върху теглото и фигурата си. Въпрос на вътрешна химия — приглушени или пуснати на воля огньове. От години бунтарката Бел парадираше със „специфичното“ си телосложение.

— Смъкнала си теглото — рече Одрейди.

— Пълнотата започва да ме прави прекалено бавна.

Не, за нея това никога не е било достатъчна причина да смени навиците си. Компенсирала бе с бързина на мисълта, прожекционна информация или експресен транспорт.

— Дънкан успя да се добере до теб, нали?

— Не съм нито лицемер, нито престъпница!

— Струва ми се, че е време да те пратим в наказателен кийп. Периодично повтарящото се насмешливо бодване обикновено отегчаваше Белонда. Днес обаче то не й направи никакво впечатление. След като почувства почти физически натиска на Одрейдиния поглед, тя обясни:

— Ако толкова искаш да знаеш, Шийена е причината. Буквално ме преследваше, за да коригирам външния си вид и да разширя кръга на своите близки съмишленици. Досадно е! Готвя се да я накарам да спре.

— Защо Там и Шийена ще се забавят?

— Преглеждат записа на последната ти среща с Дънкан. Бях наложила строги ограничения на достъпа до него. Не си струва да се гледа какво ще се случи, когато той стане общо достояние.

— Което е неизбежно…

— Напълно вярно. Успях само да спечеля малко време, за да се подготвим.

— Бел, не искам записът да се изземе и потули.

— Дар, с какво лично ти си се захванала?

— Ще го обявя на Общ събор.

Изненадата в погледа на Белонда не се нуждаеше от слова.

— Имам право да свикам Общ събор — напомни Одрейди. Белонда се облегна назад и продължи да я гледа внимателно; преценяваше и питаше, но без нито една дума… Последният Общ събор на „Бин Джезърит“ беше се състоял след смъртта на Тирана. А преди него — при узурпирането на властта от същия този Тиран. Общ събор бе немислим, след като почитаемите мами предприеха атаките си. Прекалено голям разход на време в сегашната отчаяна обстановка.

В същия миг Белонда попита:

— Ще рискуваш ли да призовеш сестри от оцелелите ни кийпове?

— Не, Дортужла ще ги представя. Вече има прецедент, както знаеш.

— Най-напред освободи Мурбела, а сега — Общ събор.

— Освободена? Мурбела е привързана със златна верига. Къде ще върви без своя Дънкан?

— Но си му дала правото да напуска кораба!

— Е, направил ли го е?

Белонда реши да смени темата:

— Вярваш ли, че информацията за корабното въоръжение е всичко, което му трябва?

— Знам го.

— Спомням си за Джесика, обърнала гръб на ментата, който имал за задача да я убие.

— Ментатът останал прикован на място от собствената си вяра.

— Дар, понякога и бикът промушва матадора.

— Но доста по-често не го прави.

— Оцеляването ни не бива да зависи от статистически данни!

— Съгласна съм. Ето защо ще свикам Общ събор.

— И помощниците ли?

— Всички.

— Дори Мурбела? Тя готова ли е за помощница?