Дюн (Том трети)

— Мисля, че дотогава може да бъде и света майка.

Известно време Белонда остана с отворена уста, след което отбеляза:

— Дар, прекалено бързо е движението ти!

— Времената го изискват.

Светата майка погледна към вратата на помещението за хранене.

— Ето я и Там — каза тя. — Закъсня повече, отколкото очаквах.

Тамалани пристигна, дишайки тежко, защото бе бързала. Отпусна се в синия си стол с биологично саморегулиране, забеляза разместването и обяви:

— Ей сега ще дойде и Шийена. Показва някои записи на Мурбела.

Белонда се обърна към нея.

— Старшата майка се кани да я подложи на теста с Агонията и да свика Общ събор.

— Не съм изненадана — отвърна Тамалани с обичайната си прецизност. — Въпросът с положението на тази почитаема мама трябва да бъде разрешен възможно най-скоро.

В този момент и Шийена се присъедини към тях, заемайки стола-люлка отляво на Одрейди. Попита още докато сядаше:

— Наблюдавали ли сте как ходи Мурбела?

Одрейди бе впечатлена от начина, по който зададеният внезапно въпрос, изречен без предисловие, привлече цялото им внимание. Мурбела се разхожда из кораба. Забеляза го чак тази сутрин. Хубава е и веднага грабва окото. За останалите бин-джезъритки — както свети майки, така и помощници — тя бе нещо необикновено, екзотично. Дошла при тях от външния свят напълно оформена. Една от онези. Впрочем движенията й бяха основното, което се набиваше в очи. Нейната хомеостаза37 сякаш излизаше извън нормите.

Въпросът на Шийена отправи в друга посока мислите на старшата майка. Налагаше се преосмисляне на някои странности в твърде приемливия външен вид на прехода при Мурбела. Но какви точно бяха те?

Движенията й изглеждаха винаги грижливо подбрани. Като че ли изключваше всичко ненужно, когато се налагаше да отиде от едно място до друго. Пътят на най-малкото съпротивление? Именно този маниер на Мурбела причиняваше особена тръпка у Одрейди. Разбира се, Шийена също го бе забелязала. Беше ли бившата почитаема мама от онези, които всеки път щяха да избират лесния начин? Същият въпрос можеше да бъде прочетен и по лицата на придружаващите я.

— Агонията ще направи избора — рече Тамалани.

Одрейди погледна недвусмислено към Шийена:

— Е, и?

Попита я, понеже все пак тя бе задала въпроса.

— Навярно само защото изразходва излишна енергия. Съгласна съм с Там. Агонията…

— Не правим ли ужасна грешка? — запита Белонда.

Нещо в тона, с който бе зададен въпросът, показа на Одрейди, че Бел е приключила с равносметката на ментат. Видяла е онова, което възнамерявам да сторя!

— Ако имаш предвид по-подходящ начин, кажи го веднага — настоя тя.

Или не се обаждай.

Възцари се мълчание. Старшата майка огледа една след друга присъстващите, задържайки най-дълго погледа си на Бел.

Богове, където и да сте, помогнете ни! Въпреки че аз, бидейки бин-джезъритка, съм прекалено много агностик, за да отправя тази молба с нещо повече от надежда за покриване на всички възможности. Бел, не го издавай. Ако знаеш какво ще направя, трябва също и да разбереш, че то задължително ще излезе наяве, когато му дойде времето,

Белонда се изкашля, за да прекъсне унеса на Одрейди.

— Ще се храним ли, или само ще приказваме? Хората ни гледат.

— Да направим ли още един опит със Сцитал? — на свой ред попита Шийена.

Беше ли това желание да отклони вниманието ми?

— Засега да не му се дава нищо! — отзова се Белонда — Той е резервен вариант. Нека се поизпоти.

Одрейди я огледа внимателно. Беше ядосана заради мълчанието, наложено й по силата на тайното решение. Отбягваше да срещне погледа на Шийена. Ревнува! Бел ревнува Шийена!

— Сега аз съм само съветник — обади се Тамалани, — но…

— Престани! — рязко я прекъсна Одрейди.

— Там и аз говорихме нашироко за оня гола. — рече Белонда. (За нея Айдахо бе винаги „оня гола“, когато искаше да каже нещо пренебрежително.) — Защо той си мисли, че има за какво да разговаря тайно и насаме с Шийена?

Строг поглед към споменатата.

Одрейди забеляза взаимното подозрение. Тя не приема обяснението. Отхвърля ли и склонността на Дънкан към емоции?

— Старшата света майка вече го обясни! — каза бързо Шийена.

— Емоция! — с презрение се изсмя Белонда.

Одрейди извиси гласа си и сама остана изненадана от своята реакция:

— Потискането на чувствата е слабост!

Нависналите вежди на Тамалани се повдигнаха.

— Ако не се превием, може да се счупим.

Преди Белонда да отговори, старшата майка добави: