Дюн (Том трети)

— Редно ли е да почитаме паметта на лейди Джесика заради нейната хуманност? — продължи Одрейди. О, Шийена е изненадана!

— Джесика изложи на опасност Сестринството!

Белонда обвинява.

— На тях, на сестрите си вярна бъди — измърмори Тамалани.

— Древната ни дефиниция за почтеност ни помага да останем човечни — каза Одрейди.

Чуй ме добре, момиче.

— Ако го загубим, всичко е загубено — изрече Шийена с глас малко по-силен от шепот.

Одрейди сдържа въздишката си. Аха, това е значи! Току-що говорилата улови погледа й и каза:

— Ти ни даваш указания, разбира се.

— Неясни мисли — отзова се Белонда. — Най-добре е да ги избягваме.

— Тараза ни назоваваше „Бин Джезърит“ от Второто пришествие — напомни Шийена.

Настроението на Одрейди все повече започваше да клони към самообвинителна фаза.

Проклятието на нашето сегашно съществуване. Злокобните фантазии могат да ни унищожат.

Колко лесно бе да се призове бъдещето, което ги гледаше от пламтящите оранжеви очи на обзетите от дива ярост почитаеми мами. А страховете от многоликото минало се тълпяха, сякаш приклекнали кучета, в Одрейди — крайно напрегнати мигове, събрани във фокуса на остри зъби.

Тя с усилие върна вниманието си върху неотложния проблем:

— Кои ще ме придружат до Свързващия възел?

Всички знаеха за мъчителните преживявания на Дортужла, а из Централата дори бе тръгнала зловеща приказка: Който отиде със старшата майка, може да нахрани футарите.

— Там — каза Одрейди, — ти и Дортужла.

Може да бъде и смъртна присъда. Следващата стъпка се разбира от само себе си.

— Шийена — продължи старшата майка, — ти ще Споделиш с Тамалани. Дортужла и аз ще Споделим с Бел. А пък аз ще го направя и с теб, преди да тръгнем.

— Света майко! — Белонда сякаш се вцепени. — Не съм подходяща да заема мястото ти.

Одрейди продължаваше да гледа към Шийена:

— Подобно нещо не е било предлагано. Просто ще те направя хранилище на моите животи.

Видя ясно изписан страх по лицето на Шийена, но светата майка не дръзна да откаже пряката заповед.

Одрейди кимна към Тамалани.

— Аз ще Споделя по-късно. Ти и Шийена го направете сега.

Тамалани се приведе към младата жена. Отсъдата на напредналата възраст и очакващата я скоро смърт превръщаха заръчаното в приятно дело за нея, ала Шийена неволно се дръпна назад.

— Сега — рече Одрейди.

Нека Там види онова, което криеш.

Нямаше измъкване. Шийена сведе глава към Тамалани, докато двете се докоснаха. При размяната сякаш припламна електрическа искра и цялата столова го почувства. Разговорите спряха, всички погледи се обърнаха към масата до прозореца.

В очите на Шийена имаше сълзи, когато тя се отдръпна.

Усмихвайки се, Тамалани направи меко, почти галещо движение с двете си ръце по бузите й.

— Няма нищо, мила. Всички се страхуваме от тези неща и понякога правим глупости заради тях. Но съм доволна да те наричам сестра.

Кажи ни го, Там! Веднага!

Ала старицата реши да не го прави. Обърна се към Одрейди.

— Длъжни сме да запазим човечността си независимо от цената. Урокът ти е попаднал на добро място. А и добре си обучила Шийена… Дар, когато тя Споделя с теб, не би ли могла да намалиш влиянието й върху Айдахо?

— Няма да намалявам силата на възможна старша майка — отвърна Одрейди. — Благодаря ти, Там. Мисля, че не трябва да пътуваме до Възела с излишен багаж. И още! До довечера искам доклад за напредъка на Тег. Пиявицата, лепната за него, е отсъствала прекалено дълго.

— Ще разбере ли, че вече има две пиявици? — запита Шийена.

Я, колко се радва!

Одрейди се изправи.

Ако Там я приема, трябва да го сторя и аз. Тамалани никога няма да предаде нашето Сестринство. А Шийена… Тя в най-пълна степен разкрива естествените черти на общите ни човешки корени. И все пак… Иска ми се никога да не бе сътворила онова изваяние, което нарече „Празнота“.

„Религията трябва да бъде приемана като източник на енергия. Тогава тя може да бъде направлявана с оглед на целите ни, но само в границите, определени от опита на преживяното. Тук е потайният смисъл на Свободната Воля.“

Мисионария Протектива