Дюн (Том трети)

История ли?

Що се отнася до Дома на Ордена, самата тя предпочиташе да мисли за съвсем малко неща като за правене на история преди времето на почитаемите мами. Може би с изключение само на постоянното достигане до сан на светите майки, преминали през изпитанието Агония с подправката.

Също като река.

Тя течеше и отиваше нанякъде. Можеш да застанеш на брега (както мислеше понякога, че са постъпвали тук) и да следиш течението. От картата разбираш закъде пътува реката, но никое изображение няма да ти разкрие по-съществени неща. Защото не съществува карта, която да ти покаже потайните движения на речното тяло. Какво ставаше с тях, къде отиваха по-нататък?

В днешно време картите нямаха особена стойност. Разпечатка или снимка от Архивната служба не бе пособието, което им трябваше. Някъде сигурно има нещо по-добро и свързано с всички онези животи. Би могъл да носиш такава карта в паметта си и от време на време да я оглеждаш по-отблизо.

Какво ли се е случило със светата майка Перинти, която пратихме миналата година?

Картата-в-паметта щеше да се наложи и с нейна помощ да се изработи „Сценарий за Перинти“.

Никак не ни харесва, че ни е подхванало нечие чуждо течение, че не знаем какво ще се появи на следващия завой на реката. Винаги предпочитаме полет отгоре, дори когато някоя командна позиция трябва да остане само част от други вълни. Всичко, което тече, включва непредсказуеми неща.

Одрейди вдигна поглед, за да види наблюдават ли я трите й събеседнички. Тамалани и Шийена се оказаха с гръб към прозореца.

— Почитаемите мами явно не си спомнят, че приемането на която и да е форма на консерватизъм може да бъде опасно — рече Одрейди. — И ние ли сме го забравили?

Те продължиха да я гледат безмълвно, въпреки че бяха чули думите й. Станеш ли прекалено консервативен, оставаш неподготвен за изненади. Ето на какво ги бе учил Муад’Диб, а неговият син Тиранът бе направил Урока незабравим.

Навъсеното изражение на Белонда не се промени.

От дълбините на Одрейдиното съзнание пошепна Тараза: Внимавай, Дар. Аз имах късмет. Бързо се сдобих с предимство. Също като теб. Но ти не можеш да разчиташ на късмет и това ме притеснява. Дори не помисляй за случайно щастие. Много по-добре е да се довериш на водните си изображения. И нека Бел да си каже приказката!

— Белонда — рече Одрейди. — струва ми се, че ти прие Дънкан.

— В определени граници — изречено с ясно обвиняващ тон. — Мисля, че трябва да отидем на кораба — заговори Шийена, наблягайки на необходимостта от действие. — Мястото тук не е добро за чакане. Боим ли се от онова, което може да стане с нея?

Там и Шийена се обърнаха едновременно към вратата, сякаш един и същ кукловод придърпваше конците, на които бяха окачени.

Прекъсването бе добре дошло за Одрейди. Въпросът на Шийена я обезпокои. Какво би могло да стане от Мурбела ли? Катализатор, сестри мои. Катализатор.

Вятърът ги разтърси, когато излязоха от Централата. Този път Одрейди бе благодарна за тръбоводния транспорт. Ходенето пеша можеше да почака по-благоприятни температури, когато нямаше да усещат фучащото дърпане в полите на робите си.

След като седнаха в отделен вагон, Белонда отново подхвана обвинителния си припев.

— Всичко, което върши, може да е само прикритие.

Отново и отново повтаряше често звучащото предупреждение на „Бин Джезърит“ за ограничаване на зависимостта им от ментатите: „Логиката е сляпа и нерядко познава единствено собственото си минало.“

Тамалани се обади с неочаквана подкрепа:

— Бел, отиваш към параноя!

Шийена се отзова с по-мек глас:

— Чух те да казваш, Белонда, че логиката е подходяща за играта билярден шахмат, но нерядко се движи прекалено бавно за потребностите на оцеляването.

Светата майка седеше пламнала и мълчалива; само слабият съскащ тропот на преминаването през тръбовода нарушаваше спокойствието.

В кораба не бива да се вземат болки и обиди.

Одрейди също се обади, повтаряйки тона на Шийена:

— Бел, драга Бел. Нямаме време, за да огледаме всички разклонения на сполетялата ни беда. Вече не можем да казваме: „Ако това се случи, със сигурност трябва да последва онова, а тогава нашите ходове ще са тези, тези и тези…“

Ето че и Белонда се обади със злорадо подхилване: