Дюн (Том трети)

Одрейди й бе обещала той да бъде с нея по време на Агонията. Отсъствието му означаваше ли, че сега няма да пристъпят към крайното изпитание? Или го бяха скрили зад някоя секретна стена, през която да гледа, без да бъде видян?

Искам го до мен!

Нима не разбираха как да я държат в ръцете си? Не, познаваха я достатъчно добре!

Заплашвайки да ме лишат от този мъж. Той е всичко необходимо, за да остана тук и да бъда доволна. Задоволена! Каква безсмислена дума. Допълнена. Така е по-добре. Аз не съм цяла, когато сме разделени. И той също го знае, дяволите да го вземат.

Мурбела се усмихна. Откъде го знае ли? Хм, защото и Дънкан изпитва същото.

Нима това бе любов? Теглещото я желание ни най-малко не отслабваше силите й. А любовта причинява слабост, твърдяха и в „Бин Джезърит“, и при почитаемите мами. Тя обаче се чувстваше по-силна с Дънкан. Дори малките му прояви на внимание вливаха в нея нова енергия. Когато сутрин й донасяше димяща чаша тонизиращ чай, чувстваше се по-добре, защото го вземаше от ръцете му. Може би има нещо повече от любов между нас?

Одрейди и придружителите й влязоха в амфитеатъра откъм най-горния ред и спряха за миг, загледани в седящата долу фигура. Бе облечена в дълга и гарнирана с бяло роба на старша послушница, седнала с подпрени на коленете лакти, положила брадичка върху свитите си юмруци. Цялото й внимание бе съсредоточено в масата.

Тя знае.

— Къде е Дънкан? — запита Одрейди.

Мурбела стана и се обърна, докато старшата майка задаваше въпроса, който потвърди подозренията й.

— Ще го намеря — каза Шийена и ги остави.

Мурбела чакаше мълчаливо, пресрещнала погледа на Одрейди.

Трябва да стане наша — мислеше старшата майка. „Бин Джезърит“ никога не се бе нуждаел повече от нещо. Колко незначителна бе фигурата долу, а колко важни черти бяха събрани в личността й. Почти овалното лице, разширяващо се около веждите, говореше за нов бин-джезъритски дух. В широко изтеглените едно от друго зелени очи под извитите вежди вече не бе стаен зъл поглед, нямаше и оранжеви петънца. Малката уста бе спряла да се цупи.

Готова е.

Шийена се върна с Дънкан.

Одрейди го погледна бегло. Нервен. Значи вече му е казала. Добре. Това бе приятелска постъпка. Може би точно приятели му трябваха тук.

— Сега ще седнеш и ще останеш на мястото си, докато не те повикам — рече Одрейди. — Шийена, стой при него.

Без да й бъде наредено, Тамалани застана от другата му страна. С внимателен жест младата жена прикани и двамата да седнат.

Придружена от Белонда, Одрейди слезе при Мурбела и приближи до масата. Оралните спрейове, подредени в далечния край, бяха готови за довеждане на пациентката в нужното състояние. Старшата майка посочи модифицираните спринцовки и кимна на Белонда, която излезе през страничната врата, за да потърси светата майка лекар-Сук, натоварена със зареждането им с екстракт от подправката.

Отмествайки масата от отвъдната стена, Одрейди се зае с проверка на ремъците и разполагане на подложките възглавнички. Провери с методични движения дали всичко е поставено на място върху малката лавица под масата. Обърна внимание на предпазителя за уста, недаващ възможност на Агонизиращата да прехапе езика си. Дори го опипа, за да се увери, че е достатъчно здрав. Мурбела имаше извънредно яки челюстни мускули.

Белонда се върна с екстракт от подправка и се зае да пълни резервоарите на спрейовете. От отровната есенция се разнесе остър мирис на горчив дарчин.

Привличайки вниманието на Одрейди, Мурбела каза:

— Благодарна съм ти, че сама проверяваш всичко.

— Благодарна значи! — захили се Белонда, без да вдига поглед от възложената й работа.

— Бел, нека аз решавам какво да правя — заяви старшата майка, гледайки внимателно към Мурбела.

Белонда не прекъсна заниманието си, но се почувства, че душевното й равновесие е нарушено. Нима отново ще остане в сянка? Мурбела не бе преставала да се удивява на промяната в поведението на помощниците, оказали се в компанията на старшата майка. Определено обезличаване. Телом там и същевременно отсъстващи. Така и не успяваше да го постигне, дори след като пробният й период привърши и тя се озова сред напредналите помощници. И с Белонда ли бе същото?

Отправила напрегнат поглед към Мурбела, Одрейди каза:

— Знам какви резерви таиш в сърцето си и какви граници поставяш на обвързването с нас. Още по-добре. Не възразявам, тъй като резервите ти, общо взето, се различават съвсем малко от онова, което всяка света майка къта в себе си.

Откритост.