Дюн (Том трети)

Тя си припомни неговата „Поема да спомена“ от Дар-ес-Балат — изхвърлена като при авария с парче от товарен кораб, но запазена от „Бин Джезърит“.

Защо я пазим? За да обземе сега мислите ми, така ли? Забравила за миг с какво мога да се сблъскам утре?

Нощта на поета е ясна —
с невинни звезди я изпълвай,
че Орион с поглед всевиждащ
наблизо завинаги пали
светлика си в нашите гени.
В тъмата се взри, заслепен
от жар на вечерно сияние.
Оттатък е празната вечност!

Шийена внезапно осъзна, че й се отдава шансът да стане велик артист, комуто е било дарено с пълни шепи, а в допълнение е получил като подарък чисто платно, за да сътвори всичко, което пожелае.

Една безгранична вселена!

Припомни си думите, казани й от Одрейди по време на първите занимания в детските години; занимания, посветени на целите и задачите на „Бин Джезърит“:

„Защо се спряхме твърдо на теб, Шийена? Много просто. Разпознахме в твое лице онова, което дълго сме очаквали. Когато ти дойде, ние видяхме как то се случва.“

„Как така «то»?“

Колко наивна съм била!

„Нещо ново, издигнало се над хоризонта.“

При моето пътуване-миграция ще видя новото. Но… Ще трябва да намеря планета с луни.

„Погледната от по-особен ъгъл, вселената представлява Брауново движение, при което нищо не е прогнозируемо на най-ниско ниво. Муад’Диб и неговият син Тиранът затвориха тази «камера обскура»41, където бе започнало някакво раздвижване.“

Разкази от Гамму

Мурбела навлезе в период на несъгласувани до нелепост събития. Първоначално се подразни от многоликата визия на собствения си живот. Виждаше причината в хаотичните преживявания на Свързващия възел, породили бъркотия от непосредствено налагащи се потребности, от които нямаше да се освободи дори след връщането си в Дома на Ордена.

Предупреждавах те, Дар. Не бива да го отричаш. Казвах ти, че ще превърнат победата в поражение. И виж каква каша изсипа в скута ми! Направо имах късмет, че можах да спася и толкова.

Този присъщ й вътрешен протест винаги я потапяше в събития, натрупването на които я бе издигнало до днешната страховита известност.

Какво друго можех да сторя?

В паметта й се появи Стреги, срината до вратата от безкръвна смърт. Сцената бе препредадена в не-кораба като някакво измислено драматично събитие. Окантовката на изображението от дъгообразния пулт в командния център бе засилила илюзията, че в действителност нищо не се е случило. Че действащите лица ей сега ще станат, за да се поклонят. Автоматично включващите се тихо жужащи видеоочи на Тег не пропускаха нито един детайл, преди някой да ги изключи.

Излъчената картина, подобна на призрачно вечерно сияние, не я напускаше: в гнездото на хищните почитаеми мами. Тег лежи проснат на пода, а Одрейди, сякаш изпаднала в шок, не може да откъсне погледа си от току-що станалото…

Високи гласове на протест посрещнаха декларацията на Мурбела, че ще заповяда наземна атака. Прокторите не пожелаха да отстъпят, докато тя не изложи в подробности планираната от Одрейди игра, след което попита:

„Пълен погром ли искате?“

Одрейди Отвътре спечели спора. Дар, нали бе готова предварително? Твоят план!

Прокторите казаха:

„Остава Шийена.“

После качиха Мурбела на помощен кораб-лихтер и я изпратиха сама на Свързващия възел.

Макар че тя предаде идентификационния си код преди да пристигне, на космодрума не липсваха доволно неприятни моменти.

Взвод въоръжени почитаеми мами я пресрещна, когато слезе от спомагателния кораб до пушеща яма. Димът разнасяше миризма на непознати експлозиви.

Където е бил унищожен лихтерът на старшата майка.

Командир на взвода бе възрастна почитаема мама със зацапана червена роба, липсваща част от отличителни знаци и съдрано място под лявото рамо. Приличаше на изсушен гущер, запазил отровата си и готов да хапе, но захранван от вече стихващия гняв като от почти изтощен акумулатор. Разрошена коса с цвета на току-що изкопан джинджифилов корен. В нея действително имаше демон. Мурбела го зърна как наднича иззад опръскалите с оранжево очи.