Дюн (Том трети)

Независимо от попълнения взвод, застанал плътно зад гърба на възрастната жена, двете се гледаха лице в лице, сякаш бяха сами в подножието на стълбичката, спускаща се от лихтера, подобни на внимателно душещи животни, всяко от които се опитва да прецени големината на опасността.

Мурбела следеше внимателно почитаемата мама. Гущерът можеше да стрелне връхчето на езика си, за да определи вкуса на въздуха или да изпусне малко от парата на емоционалното напрежение. Ала тя не бе сторила нито едното, нито другото, слисана от току-що чутото:

— Казвам се Мурбела. Бях пленена от „Бин Джезърит“ на Гамму. Посветена съм в култа на Хорму.

— Защо носиш роба на вещиците? — бе незабавният въпрос на предводителката, която заедно с взвода си явно беше готова да я унищожи на мига.

— Научих всичко, с което те разполагат, за да дам цялото съкровище на познанието им на своите сестри.

Старата жена се вгледа в нея отблизо и отсъди:

— Да, познавам природата ти. Ти си една от Рок, от онези, които избрахме за операцията на Гамму. Но… не си могла да изминеш целия път в този малък кораб!

— Избягах от един от техните не-кораби.

— Знаеш ли къде е гнездото им?

— Да.

Широка усмивка цъфна по устните на възрастната почитаема мама:

— Охо! Май си цяло съкровище. Как успя да избягаш?

— Нужно ли е да питаш?

Жената оцени по достойнство отговора, който не казваше нищо. Ала Мурбела успя да прочете мислите по лицето й, защото за нея те бяха като изрисувани:

Онези, които взехме от Рок, до една са смъртоносно обучени. Могат да убиват с ръце, крака и която и да е друга движеща с част на тялото. Всяка от тях трябва да носи знак с надпис: „Опасна до смърт“.

Мурбела се отдалечи от помощния кораб, без да скрива жилавата и мускулеста грациозност на движенията си.

Сестри, бързина и мускулна маса. Внимавайте.

Неколцина любопитни от взвода минаха напред. Думите в техните въпроси говореха за типичните уподобявания на почитаемите мами, а самите питания трябваше да бъдат внимателно парирани от Мурбела:

— Много ли изби от техните? Къде е планетата им? Богата ли е? Навърза ли мнозина тамошни мъжкари на верижката? Премина ли обучение на Гамму?

— Бях на Гамму за третата фаза. Под командването на Хакка.

— О, Хакка! Знам я! Беше ли вече ранен левият й крак, когато я видя?

Аха, още проверяват.

— Десният беше, а аз се намирах до нея, когато стана!

— Да, наистина десният… Сега си спомням. А как бе ранена?

— Изрита един дебелак в задника. Той пък държал остър нож в задния си джоб. Хакка така се ядоса, че го уби на място.

Целият взвод се заля от смях.

— Отиваме при височайшата почитаема мама — каза възрастната.

Значи минах първата проверка.

Но съмненията оставаха:

Защо тази посветена в Хорму носи дреха на враговете ни? И изобщо е доста… странна. Ами да, веднага влезе в тон.

— Преминах през цялото им обучение и те ме приеха.

— Ама че глупаци! Наистина ли?

— Какво, да не се съмнявате в думите ми?

Виж ти, колко лесно се върнах към старата бърза раздразнителност на почитаемите мами.

Възрастната настръхна. Без да губи високомерното изражение на лицето си, тя отправи предупредителен поглед към своя взвод. Всички претеглиха още веднъж думите на Мурбела.

— Да не си станала една от тях? — попита глас зад нея.

— Как да открадна познанията им по друг начин? Трябва да си призная още нещо — бях лична ученичка на тяхната старша света майка!

— Добре ли те подготви? — обади се същият предизвикателен глас отзад.

Мурбела внимателно се огледа, за да види кой пита; оказа се амбициозна на вид персона от средна ръка. Петимна да бъде забелязана и да напредва в службата.

Ето го и края ти, амбициозна никаквице. Малка загуба за вселената.

Бин-джезъритски финт и набелязаната за враг се оказа в опасна близост, внезапно олекнала като перо. Ритник в стил Хорму, лесен за разпознаване. Любопитната бе вече мъртва, когато се строполи на земята.

Обединените способности на бин-джезъритка и почитаема мама представляват опасност, която всички трябва да познавате, за да завиждате на техния притежател.

— Обучи ме превъзходно — отговори Мурбела. — Има ли други въпроси?

— Аха! — обади се възрастната.

— Как те наричат? — попита Мурбела.

— Аз съм старша дама и почитаема мама на Хорму. Името ми е Елпек.

— Благодаря, Елпек. Можеш да се обръщаш към мен с Мурбела.

— За мен е чест. Донесла си ни истинско съкровище.

Мурбела я огледа за миг, но с научената в „Бин Джезърит“ наблюдателност, преди да се усмихне без настроение.