Дюн (Том трети)

— Помогни ми — каза Мурбела, а когато жената направи опит да се възползва от моментната близост, за да атакува, беше шумно зашлевена.

— Ще опиташ ли пак?

Този път мина без номера.

— Ставаш първи член на Съвета ми — обяви Мурбела. — Името ти?

— Анжелика, височайша почитаема мамо.

Нали видя! Първа аз се обърнах към теб с пълната ти титла. Възнагради ме.

— За награда ти давам високия пост и те оставям жива.

Подходяща реакция за почитаема мама. И приета като такава. Когато Тег доближи до нея, разтривайки ръцете си, захапани дълбоко от шигъровата жица, някои от почитаемите мами се опитаха да я предупредят:

— Знаеш ли, че този може…

— Сега служи на мен! — прекъсна ги и продължи с подигравателните нотки от гласа на Одрейди. — Не е ли така, Майлс?

Той й отправи мрачна усмивка на възрастен мъж с детско лице и каза:

— Интересни времена, Мурбела.

— Дар обичаше ябълките — рече тя. — Погрижи се да е така, както трябва.

Тег кимна утвърдително. Да я върне обратно в ябълкова градина-гробище. Не че ценните градини на „Бин Джезърит“ щяха да оцелеят дълго в пустинята. Но си струваше някои традиции да продължат, докато все още е възможно.

„На какво учат Свещените Случайности? Бъди устойчив. Бъди силен. Бъди готов за промяна, за нещо ново. Трупай многостранен опит и го преценявай с помощта на неизменното естество на нашата вяра.“

Тлейлаксианска доктрина

Съобразявайки се с първоначалния график на Тег, Мурбела набързо призова свитата си от почитаеми мами и се върна на Дома на Ордена. Очакваше определени затруднения; ето защо изпрати послания с цел да улесни последващото вземане на нужните решения:

Идвам с футари, за да привлека дресьорите им. Почитаемите мами се страхуват от биологичното оръжие от Разпръскването, което ги превръща в зеленчуци. Дресьорите могат да се окажат необходимото решение на въпроса.

Подгответе оставането на равина и групата му в не-кораб. Зачитайте желанието им за запазване на секретност. И снемете защитните мини от кораба!

(Проктор-вестоносец се погрижи за посланията.)

Изкушаваше я мисълта да попита за децата си, но щеше да бъде изтълкувано в разрез с установените порядки на „Бин Джезърит“. Може би по-късно…

Веднага след завръщането си тя се погрижи за Дънкан, с което силно смути почитаемите мами. В това отношение те се оказаха на нивото на „Бин Джезърит“: „Защо се налага специално отношение към някакъв си мъж?“

Вече не беше нужно да остава на кораба, но той отказа да го напусне:

— Предстои ми да събера цяла мисловна мозайка. Има нещо, което трябва да бъде на мястото си при необичайно поведение и готовност за предугаждане на нечии планове. Длъжен съм да открия границите на изпитанието. Точно това липсва. А аз знам как да го намеря. Влез в съзвучие с развоя на събитията. Не мисли, направи го.

Просто нямаше смисъл. Тя зачете желанието му и отстъпи въпреки видимата промяна у любимия й. Прие като предизвикателство постоянството на новия Дънкан. С какво право демонстрираше почти самодоволство? Не… Беше нещо друго. По-скоро усещането за хармония с някакво решение. Което той отказваше да сподели!

— Вече се примирих с нещата. Остава и ти да направиш същото.

Видя се принудена да приеме думите му като становище за нейното поведение и действия.

В първото утро след завръщането си тя стана на разсъмване и влезе в работното помещение. Облечена в червената роба, седна на стола на старшата света майка и повика Белонда.

Бел остана права до края на масата. Тя знаеше. Планът като цяло се оказа ясен при самото му изпълнение. Одрейди бе оставила част от дълга на нейните плещи. Следваше мълчание, за да бъде направена сметка как трябва да се плати той.

Със служене на тази старша майка, Бел! Ето как ще платиш. Занемаряването на дейността на Архивната служба във връзка с последните събития не ще ги представи в подходяща перспектива. Необходими са действия.

Най-после дойде мигът, когато Белонда заговори:

— Единствената криза, която си струва да се сравнява с настоящата, е появата на Тирана.

Мурбела реагира остро:

— Бел, дръж си езика зад зъбите, освен ако имаш да предложиш нещо полезно!

Светата майка прие спокойно укора (нетипично за нея):

— Дар бе предвидила някои промени. Това ли е очаквала?