Дюн (Том трети)

Оплождане. Цялата група щеше да си го отнесе. Силата на хибрида. Опрашени сме, за да станем по-силни. Да разцъфнем. И да се превърнем на семе, така ли? По-добре е да не мислим за това. Почитаемите мами няма да го забележат, преди да са станали почти… свети майки. После ще се огледат ядно назад, както беше и с мен. Ах, възможно ли е да сме били толкова глупави?

Тя видя как в очите на съветниците се оформя смирение. Ще има меден месец. Почитаемите мами ще бъдат като деца в сладкарница. Неизбежното ще им стане ясно, но постепенно и много бавно. А дотогава вече ще са в капана.

Също като мен. Не питайте оракула какво ще спечелим. Това е капан. Внимавайте за думите на истинския гадател! Как биха ви се харесали три хиляди и петстотин години отегчение?

Одрейди Отвътре възрази:

Засвидетелствай поне малко уважение към Тирана. Не може всичко да е било досада. По-скоро той бе като щурман от Сдружението, който напипва пътя през Огънатото пространство. Златната Пътека, Мурбела, един Атредски плати за оцеляването ти, не забравяй.

Тя се почувства притисната от тежестта на товара. Платеното от Тирана сякаш бе струпано на раменете й.

Не съм искала да го прави заради мен.

Одрейди не можеше да остави нещата без последствие:

И все пак го е направил.

Дар, съжалявам. Платил е. Сега трябва да платя и аз.

Е, най-после си станала света майка!

Съветниците не ги свърташе на едно място под втренчения й поглед.

Анжелика реши да говори от името на останалите.

Все пак съм първа от избраните.

Внимавай с нея! Блясък на прекомерна амбиция в очите й.

— Как искаш да постъпим с онези вещици? — Запитано с тревога от проявената смелост. Височайшата почитаема мама не бе ли също вещица?

Мурбела заговори внимателно:

— Бъдете търпеливи с тях, а за насилие въобще не помисляйте.

Анжелика се окуражи от любезния й тон:

— Това решение на височайшата почитаема мама ли е, или…

— Нито дума повече! Стига да поискам, ще окървавя пода на стаята с повечето от вас! Да опитам ли?

Те не пожелаха да опита.

— Какво ще стане, ако ви кажа, че сега тук говори старшата света майка? Може би ще ме попитате дали съм набелязала линия на поведение за разрешаване на нашите проблеми? А аз ще кажа: „Линия на поведение ли? Може би политика? О, да. Имам определен курс на поведение към незначителни неща, като масовото нахлуване на насекоми например. Само маловажните факти изискват политически курс. За такива като вас, които не виждат мъдростта в моите решения, не ми е потребна политика. Отървавам се бързо от подобна порода. Преди да разберете, че сте ранени, сте вече мъртви…“ Ето как реагирам аз на неуместни предложения. Някой от тази стая готов ли е да го направи?

Да, познат език. Камшикът на принудата, размахан от височайшата почитаема мама, която в допълнение умее да убива като никоя друга.

— Вие сте моят Съвет — рече Мурбела. — Очаквам от вас да сте мъдри. Най-малкото, на което трябва да сте способни, е да се преструвате на такива.

Одрейди се отзова с насмешливо съчувствие:

Ако почитаемите мами дават и получават заповеди само по този начин, Бел няма да се претовари със задълбочени анализи.

Мислите на Мурбела бяха поели в друга посока:

Вече не съм почитаема мама.

Стъпката от едното към другото бе толкова скорошна, че тя се почувства неудобно от изпълнението си на тази роля. Регулиращите допълнения представляваха метафора на случилото се с бившите й сестри. Да, нова роля, която не й легна добре. Другите Памети имитираха продължителна асоциация с нейната личност в качеството й на различно персонално присъствие. Това не беше някакво мистично преосъществяване, а само придобити нови способности.

Само?

Промяната бе станала в дълбочина. Разбрал ли го е Дънкан? Заболя я при мисълта, че той може никога да не прозре новата й личност.