Дюн (Том трети)

— По-късно ще преработваме старата история — смекчи тона си. — Главата да бъде приета като уводна.

— Лоша новина — очевидно предишната Белонда се завърна.

Мурбела разпореди:

— Въведи първата група. Бъди внимателна. Всички са в Съвета на височайшата почитаема мама.

Бел излезе, за да изпълни нареждането.

Знае, че имам пълното право да заема поста. Всички го знаят, между другото. Няма нужда от гласуване. Няма място за гласуване!

Бе дошло времето за изпълнение на историческия политически акт, който бе научила от Одрейди:

Трябва да изглеждаш значима във всичко. Не бива да се обвързваш с незначителни решения, освен ако не се отнася за обикновените спокойни действия, които се наричат „проява на благоразположение“ и са запазени за онези люде, чиято преданост може да бъде спечелена.

Всяко възнаграждение идва отвисоко. Неподходяща за „Бин Джезърит“ политика, но… влизащата сега в работното помещение група познаваше много добре нещата около Покровителката — височайша почитаема мама; а на същата група предстоеше и задължението да приеме „новите политически потребности“. Временно. Винаги бе временно, особено с почитаемите мами.

Бел и наблюдателите-вардияни знаеха, че тя ще бъде заета дълго време с отделяне и преподреждане. Дори с доста подобрения си от „Бин Джезърит“ капацитет.

От всички ще се изисква крайно голямо внимание. А най-важен бе острият и прозорлив, но кокетно втренчен поглед, изпълнен с невинност.

Ето какво губят почитаемите мами, а ние сме длъжни да го възстановим; преди да се слеят с фона, които „ни“ принадлежи.

Белонда въведе Съвета и се оттегли безшумно.

Мурбела почака, докато всички се настанят по местата си. Шарена пасмина: някои видимо петимни да стигнат до върховната власт; седналата оттатък Анжелика предразполагащо се усмихва, други са в очакване (още дори не смеят да се надяват), но гледат да се докопат до нещо, каквото и да е то.

— Сестринството ни предприе глупашки действия — бе отсъдата на Мурбела, която мигом набеляза гневно реагиралите присъстващи. — За малко да убиете гъската!

Не я разбраха. Ето защо тя им разказа притчата. Изслушаха я с дължимото внимание, дори когато добави:

— Не схващате ли, че отчаяно се нуждаем от всяка вещица? Представете си колко важен е образователният багаж, който носи всяка от тях, след като знаете какво е съотношението, с което ги превишаваме по численост!

Те огледаха отвсякъде казаното и бяха принудени да го приемат, макар и с резерви, както и да го преглътнат въпреки горчивината му.

Мурбела продължи, за да изясни окончателно нещата:

— Аз съм не само вашата височайша почитаема мама… Някой да го оспорва?

Оказа се, че няма такива.

— Също съм и старшата света майка на „Бин Джезърит“. Не им остава почти нищо, освен да ме утвърдят на този пост.

Две от групата направиха опит да протестират, но Мурбела ги отряза безапелационно:

— Ще видите, че сте безсилни да им наложите волята си. Другата възможност е да ги избиете до една. Аз съм единствената, на която се подчиняват.

Двете продължиха да мърморят и тя им викна да млъкнат, преди да поясни:

— В сравнение с мен, след като придобих всичко от тях, повечето тук сте жалки никаквици! Някой да не е съгласен?

Никой не се обади, но не липсваха оранжеви петънца.

— Вие сте като деца, които не знаят какво може да им се случи — продължи тя. — Смеете ли да се обърнете, както сте безпомощни, за да се изправите пред онези с многото лица? Готови ли сте да се превърнете на зарзават?

Успя да събуди в тях не само страх, но и известен интерес. Впрочем този тон им бе достатъчно добре познат от предишните началници. Сега обаче смисълът на думите прикова вниманието им. Наистина бе трудно да ги приемат от толкова млада персона въпреки всичко, което стори пред тях. Включително с Логно и приближените й!

Мурбела забеляза, че примамката им хареса.